Васил Николов – Маратонеца: Пробягах над 100 000 км!

Васил Николов – Маратонеца от Димитровград още като студент участва в републиканските първенства и в „Б” група по вдигане на тежести. Много пъти е преплувал Дунава, а през 2007 г. участва в плувния маратон „Галата-Варна”. Участвал е в маратоните на 5 континента, бягал е в над 30 държави, в това число и в Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Израел, Тунис, Египет и др. От 26 г. държи рекорда в Хасковска област по дълго бягане. Този рекорд е поставен нощем на стадион в Димитровград, когато Маратонеца пробягва 107 км.

Той е единственият българин сред 30 000 участници в Лондонския маратон през 2000 г. Бягал е на Истанбул-Евразия-Маратон, участвал е в 18 маратона за наградата на София, в 4 маратона за държавното първенство в Каварна, в 12 маратона в „Себенадминаване” в Пловдив. Два пъти е номер едно в държавното първенство за участници над 60 години. В Софийския маратон за държавно първенство през 2013 г. е втори, а през 2014-а е републикански шампион в групата „60+”. В проведения на 4 октомври тази година маратон Васил Николов е вицешампион на България. По този повод е и нашият разговор днес.

- Г-н Николов, честито, в поредния маратон вие грабнахте вицешампионската титла на България в групата „60+” години, разбира се?

- Какво да ви кажа. Поглеждайки се от друг ъгъл, просто не е за вярване. Аз, един бегач с тегло над 80 кг, на 65 г. и с над 100 000 км зад гърба си, съм в състояние за такива подвизи! Но е факт! Иначе тренирам всеки божи ден, като бягам по минимум 12 км, отделно имам ходене поне на 10 000 крачки. Това не само че не ми е досадно, а напротив – ако не го направя, все едно не съм живял този ден! Аз съм типичен пример за наркоман „от класа”? Какво имам предвид? При този вид спорт мозъкът синтезира т.нар. ендорфин, хормон, който е 300 пъти по-силен от морфина. Е, количествата са малки, но са достатъчни за еуфоричното чувство, което ме кара пак и пак да си „взема дозата”.

- В такъв случай можем ли да приемем, че вече сте абониран за такава класация година след година и ви чака „светло бъдеще” в това отношение? Да речем, участие в Книгата на Гинес?

- О, това е Божа работа! Беглият анализ на „кадровия състав” на групата над 60 години показва, че все по-малко се решават да застанат на старта на маратона. Все пак с годините човек вече знае кои от неговите връстници са на терена. Това е една категория заклети бегачи и нови имена няма как да се появят тепърва, от нищото. Лошото е, че този жесток спорт година след година взема „своите жертви”. Естествено е след такива натоварвания да се получат обичайните проблеми – чупене на кости, мускулни разтежения, износване на ставите и логическото последствие – шиповете. Официално е мнението, че над 90 на сто от хората над 40 години имат остеоартроза и въпрос на време е да „получат хабер” под формата на неприятна болка. А при хората над 70 години – няма човек без шипове. Така че редиците ни оредяват година след година. Има и такива, които са толкова „болни”, че се явяват на старта само и само да са „в атмосферата” и силите и здравословното им състояние стигат за преодоляване вместо на пълните 5 обиколки – само за 4, 3, 2 или само на една.

- Но вие не се отказвате, не искате да наблюдавате отстрани бягащите?

- Тук му е мястото да кажа, че на този маратон направих един експеримент, който се прави за първи път в България - пробягах целия маратон не с класически маратонки, а със сандали, направени по тертип на мексиканските индианци тараумара. Запленен от книгата на Кристофър Макдугъл „Родени да тичат”, аз започнах епична битка, като по метода на пробите и грешките минах през десетина варианта на сандали, които си правих сам. След нееднократно разраняване до кръв на стъпалата стигнах до вариант, с който пробягах 22 км на пробег „Съединение”, без наранявания. А ето вече съм и с пробяган цял маратон с тези сандали! В заключение ще кажа, че вече не бих обул маратонки, когато бягам.

- Мнозина се отказват при далеч по-малко неразположение, а вие – напротив - продължавате! Това не е ли своего рода мазохизъм?

- Както искате го наречете, но аз преминах през пневмония, чупене на крак, разтежения, скъсани мускулни влакна, контузни и разкъсни рани, ишиас, плексит и т.н., и т.н. И естествено – „перлата в короната” - техни величества шиповете! И още нещо искам да кажа – аз съм дълбоко вярващ и това ми дава сили да правя всичко безкористно. Неслучайно тази моя вяра ме заведе до Светите места в Израел - Божи гроб, Витлеем, Ярденит. Това е мястото на река Йордан, където Христос е кръстен от Йоан Кръстител, и т.н. И неслучайно вече съм хаджия. Тъй че вече спокойно можете да се обръщате към мен и с Хаджи Васил.

- Какво ще кажете на читателите на „Над 55” от висотата на своите 65?

- Да не се отчайват, когато имат здравословни проблеми, да не бързат „да свиват байрака” с израза: „Ами то вече ЕГН-то!...”. И да не мислят за живота като онзи, който, излизайки от кръчмата, на въпроса: „Какво е за вас животът?” отговорил: „Ами, докато човек това-онова, е ей – на…”.

Тодорка НИКОЛОВА, Димитровград