Андон Николов отива в Мюнхен без надежди

На Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. изгрява звездата на родния щангист Андон Николов, който печели титлата. Успехът е неочакван и за самия него, тъй като е тръгнал без особени надежди. Дори попада в националния отбор в последния момент.

За фаворит е смятан големият щангист Ригерт, а конкуренцията за останалите места е голяма. Още повече се заговаря за прекратяване на Олимпиадата, заради похищението на 11 израелски спортисти, но състезанията все пак продължават. Състезанието започва. Още в самото начало се случва нещо, което изненадва всички и отваря пътя към борбата за титлата на двамата българи, състезаващи се в категория до 90 кг – Андон Николов и Атанас Шопов. Ригерт прави няколко неуспешни опита в изтласкването и се оттегля с нула. Изглежда го съпътства лош късмет, защото тежестта, която се пробва да повдигне, никак не е голяма.

Става въпрос за 160 кг, които той многократно е преодолявал. Някои казват, че можел да ги вдигне на тренировка, облечен в официален костюм. Започват опитите на Николов. Още първия път той изтласква 180 кг. Шопов също се представя добре и така борбата за титлата, за изненада на всички, се води между двамата българи.

Андон прави втори опит със 185 кг, но не успява да се справи с тях. Тогава решава да рискува и слага 190 кг на третия си опит. Разколебан е от треньора Абаджиев, който го съветва да постави 185 кг, за да се подсигури. Междувременно Шопов се проваля с неговите 202,5 кг. Както по-късно става ясно, по време на състезанието той страда от стомашни болки. Николов прави успешен опит и с 525 кг в трибоя става олимпийски шампион.

Макар и изкачил най-високото спортно стъпало, той сякаш не усеща радост от постижението. За него това е просто състезание. Едва в родината разбира цената на отличието. На летището е посрещнат като истински герой, сцена, която той никога няма да забрави.