Спиро Дебърски и Котков – знаменит тандем    

Легендата на столичния „Локомотив” Спиро Дебърски на 8 декември навършва достолепните 84 години. Той е едно от величията в златните години на „жълто-черните” от втората половина на 50-те и през 60-те години на миналия век.

Роденият в Благоевград нападател започва кариерата си в местния „Пирин”. После играе четири години в „Розова долина” (Казанлък), преди да облече екипа на „железничарите” от София през 1957 г. Именно при тях Дебърски разгърна в пълна степен своя футболен талант. По-старите запалянковци никога няма да забравят устремното и бързо ляво крило, което бе неудържимо за противниковите бранители. Много бърз и пробивен, с чудесен дрибъл и силен удар.
А тандемът му с Никола Котков бе знаменит през 60-те години и се помни все още. След комбинации между двамата ставаха най-ефектните голове за „Локомотив”, за който той изигра цели 275 мача и отбеляза 82 гола. „С Котков се разбирахме почти интуитивно. Можех да му подам и със затворени очи, защото знаех, че той ще бъде на точното място. Бяхме си изградили идеален синхрон, който действаше като безотказен механизъм. Най-щастлив бях при шампионската титла през 1964 г.”, разказва за славните години Дебърски.

„По наше време българският футбол бе сред водещите на Стария континент – спомня си той. – Успехите и стойността му бяха безспорни. Като се започне от бронзовите медали на Олимпиадата в Мелбърн през 1956-а, през четвъртфинала на следващата Олимпиада в Рим през 1960-а, и се стигне до участието на четири поредни световни финали през 1962-ра, 1966-а, 1970-а и 1974-та. Сега поддържането на подобно ниво е немислимо”, отбелязва големият футболист.

Той разкрива, че навремето футболистите не са получавали много, но пък ентусиазмът бил голям, а самият той пробивал с много упоритост, труд и малко късмет. Тогава премията за победа в столичния „Локомотив” била 40 лв., той се водел на заплата 70 лв. в едно депо. „Като махнеш данъците, оставаше само за храна и ние си бяхме чисти аматьори, играехме само за слава”, разказва Дебърски. Тренирал здраво, а след тренировка винаги оставал и се упражнявал с юношите и дори с децата. „Никога не съм пил, пушил, лягах си точно в 22 ч. Нямаше такива работи – барове, дискотеки”, припомня легендата.

Здравата му физика винаги му е помагала да се предпазва от контузии и съумява да избегне по-сериозни травми. „През пролетта на 1962 г. в мач срещу „Дунав” вратарят излезе и се хвърли в краката ми. В резултат на това счупих крака си. Един месец бях в гипс, а след три месеца вече отново играех.” По време на приятелски мач срещу „Фиорентина” във Флоренция пък му разпрали крака с бутоните, но отново бързо успял да се възстанови.

Дебърски има 24 мача и 8 гола в националния отбор в периода 1957-1965 г. Дебютира на 21 юли 1957 г. при катастрофалната загуба от СССР с 0:4. Същата година обаче е титуляр при разгромната победа със 7:0 над Норвегия в световна квалификация, като асистира при четвъртия гол на Янев и сам слага край на серията със седмия гол. Участва и в двата мача срещу бъдещите световни шампиони от Бразилия през пролетта на 1958 г. в Рио и Сао Пауло. На 9 май 1965 г. в София Дебърски постига хеттрик при победата с 4:1 над Турция. Той участва и при успеха над Белгия с 3:0 в световната квалификация в София. Месец по-късно обаче в Брюксел загубихме с 0:5 и този мач се оказа последният за него с националната фланелка.

През 1969 г. след обединението между „Локомотив” и „Славия” в злополучното дружество „ЖСК Славия” Дебърски се оказва излишен, а въпреки че тогава вече е на повече от 35 години, той е във форма и не отстъпва на далеч по-младите от него играчи.

След като завършва треньорската школа във ВИФ, той заминава да приложи уменията си в Кипър, където години наред води отбори.