Слава и предателства преследват Иван Абаджиев  

12 олимпийски, 57 световни и 64 европейски титли, стотици сребърни и бронзови отличия са на щангата на най-великия треньор в историята ни. Наричат го Старшията и го боготворят до небесата, а от другата страна стои глутница врагове, за които е Алхимика. Половин година преди да навърши 80 години, легендарният Иван Абаджиев (1932-2017) чака да получи американско гражданство. Бившият български щангист Александър Крайчев е в основата на американската одисея на Абаджиев. През 1978 г., на световното първенство в Гетисбърг, Крайчев бяга от отбора и отива в САЩ, където остава да живее. Алекс става преуспяващ бизнесмен и открива Академия по щанги в Денвил (Калифорния), където известно време работеше Абаджиев. В рамките на съвсем кратък период от време въпросната академия и методиката на Старшията добиват нечувана популярност в Щатите.

И до днес цялата истина за Иван Абаджиев не е излязла на светло. Остават въпросите защо България не можа да защити най-великия си стратег, след като бе подчинила целия свят в щангите. Очевидно шеметните успехи на Абаджиев не се харесаха на някои и с ловки маневри, удари под кръста и допинг скандали се опитаха той да бъде изхвърлен от спорта. Всичко това не стана, както обикновено, без българско участие.

„Открай време съм в немилост не само от страна на управата на щангите, но и по отношение на държавата като цяло. Станахме трън в очите на руснаците, когато през далечната 1984 г. направихме голям скок в развитието си и буквално смазахме руската „аптечка”.Тогава на европейското първенство спечелихме 6 златни медала, а „непобедимият” съветски отбор - само 4. Когато се прибрахме в България обаче, вместо награди зам.-председателят и отговорник за олимпийската подготовка Стоил Сотиров ми поиска оставката. Беше получил инструкции от най-високо място. Отказах му, а той ми заяви:„Не е в твоя полза да останеш”. Въпреки това аз продължих по моята методика, която доведе до нови 6 златни медала, но от световно първенство. За Олимпиадата в Сеул през 1988 г. бяхме готови за 8 титли и затова отказах предложените ми 2 златни, 2 сребърни и 2 бронзови медала. Това обаче ми костваше доброто име”, казва преди време в интервю Иван Абаджиев.

На Игрите в Сеул СССР и САЩ са имали договорка да бъдат уличени с допинг Бен Джонсън и двамата български щангисти Митко Гръблев (56 кг) и Ангел Генчев (67,5 кг). Всичко е било направено поименно. „Мен се опитаха да ме предупредят преди състезанието, но аз бях сигурен в момчетата – разказва Абаджиев. - Моят сват и заместник-председател на федерацията Никола Моллов ми каза за разпределението на медалите и ме предупреди, че ако пипна повече, ще ми падне главата. Колкото до положителните проби, които показаха наличие на фуросемид в урината на Гръблев и Генчев, то смея да твърдя, че са били манипулирани. След близо 30 години кой ще повярва.  Преди Игрите тогавашният президент на МОК Хуан Антонио Самаранч заяви, че и при най-малкото нарушение на процедурата при взимането или обработването на допинг пробите той лично ще анулира резултатите от тях.

При Митко се получи така, че една и съща комисия изследва и „А”, и „Б” пробата, което е абсолютно недопустимо според правилника на WADA, но така и не последва реабилитация. За Генчев пък не мога да докажа нищо, но няколко дни по-късно разбрах от Наим Сюлейманоглу, че той на своя глава по съвет на един лекоатлет е взел биокаптон – остър допинг. Да, но в анализа на WADA пише „фуросемид” и въобще не се споменава за биокаптона, който би трябвало да избоде очите на лаборантите. Освен това Ангел вдига няколко дни след Митко, а тогава отборът беше предупреден да не пие нищо заради фуросемида, който пък се чисти за максимум 60 часа, а от резултата на Гръблев до състезанието на Генчев минаха 96 часа. Ето тези неща ми говорят, че пробите са били подменени”, разказва преди години Иван Абаджиев.

Вторият удар срещу Старшията е нанесен на Игрите в Сидни през 2000 г., когато замърсена партида ороцетам проваля тима. „Убеден съм, че ни предаде вътрешен човек. Преди Игрите всички отбори изпращаха медикаментите си в Олимпийското село, за да ги заверят и тестват. Аз изпратих всичко, но на тръгване ми дадоха допълнително 1 кашонче с ампули ороцетам и се оказа, че само тази партида е била замърсена с фуросемид. Това по принцип може да се получи и случайно, но аз имам съмнения за предателство от вътрешен човек, тъй като ампулите бяха купувани от различни градове в страната, но всичките бяха от замърсената партида, все едно се е знаело коя е тя и е търсен ороцетам само от нея.

Така че според мен този заговор, дори и да е поръчан отвън, е бил изпълнен от вътрешен човек. Освен това още преди състезанието, на първата тренировка, треньорът на турския отбор намекна за заговор срещу мен и ме посъветва да говоря с брата на Наим Сюлейманоглу Мухарем. Той ми каза, че Антон Коджабашев е разговарял с него на европейското в София, което беше преди Олимпиадата, и му е споменал, че завинаги ще ме изтрият от спортната история”, разказва Абаджиев.

Според легендарния специалист един от големите предатели в българските щанги е Антон Коджабашев. „За да вземе властта, този човек беше способен на убийство. На всички състезания извън Сеул и Сидни момчетата ми са били чисти и са давали хиляди отрицателни проби. По моята методика трима българи са единствените хора в света, вдигнали тежест, която е три пъти собственото им тегло. В школата в Денвил при мен идват момчета от всички краища на света – от Щатите, Иран, Индия, България, Албания, Англия... Удовлетворен съм от работата си, макар че ми липсва родината. За България ми е тъжно и мило, но вече няма връщане назад. Достатъчно опитвах да съм полезен на родината си. Не мога да се боря повече с предателствата. Затова предпочитам с Алекс Крайчев да правим нещо смислено. Човешките рекорди и върхови постижения, в крайна сметка, нямат националност”, заключава в свое интервю преди години Папата на българските щанги.