Скандал след първата Шампионска лига

Шампионската лига по футбол е най-комерсиалният турнир в света, най-престижният трофей, но началото му през сезон 1992/1993 г. е белязан от скандал.

Тогава на финала, игран на „Олимпиащадион” в Мюнхен, „Олимпик” (Марсилия) побеждава „Милан” с 1:0 с гол на Базил Боли в 44-тата минута. Двата клуба са оглавявани от Бернар Тапи и Силвио Берлускони – най-силните хора в клубния футбол за времето си. Докато Берлускони се отърва през годините, то Тапи лежа дори в затвора за финансови машинации. През лятото на 1993 г. се вдига сериозна патардия около тогавашния европейски шампион. Впоследствие аферата „ВА ОМ” принуждава УЕФА да извади марсилци от европейските клубни турнири, а в края на годината италианският „Милан”, като финалист в Шампионската лига, отива да защитава европейската чест в мача за Междуконтиненталната купа. Така „росонерите” имат шанса да повторят уникалното постижение на „Атлетико” (Мадрид) - и до днес испанците са единственият европейски клуб, станал световен клубен шампион, без преди това да е печелил европейската титла. Парадоксът идва от отказа на „Байерн” да играе мачове на разменено гостуване с южноамериканския първенец „Индепендиенте” през 1974 г.

Целият шум и скандалите идват от срещата от френското първенство, играна на 20 май 1993 г. (шест дни преди финала в ШЛ с „Милан”) между „Олимпик” и „Валансиен”. Марсилци побеждават като гост с 1:0 и си подпечатват пета поредна титла на Франция, която обаче след това е отнета от актива на клуба. Либерото на „Валансиен” Жак Гласман обвинява марсилци в опит за корупция. Били предлагани големи парични суми на него, Кристоф Робер и аржентинската легенда Хорхе Буручага, твърди Гласман. Целта била лесна победа за „ОМ” и да няма сериозни балтии, за да може отборът на Реймон Гуталс-Вълшебника да отпътува без контузени за финала с „Милан” в Мюнхен.
В началото на 2006 г. бившият халф на „Марсилия” Жан-Жак Едели, който е лишен от състезателни права за сезон 1993/94 г., а лежи малко и в затвора, излиза със своята версия за скандалите от началото на 90-те в автобиографията си „Не играя повече”. Описаните афери и задкулисни игри ядосват бившия президент на „Олимпик” Бернар Тапи и той започва да съди Едели. „Във всички отбори, в които съм играл, съм ставал свидетел на използване на допинг. Единственото изключение е „Бастия”. Аз лично използвах допинг един-единствен път - във финала за КЕШ срещу „Милан” в Мюнхен. Тогава всички от „Олимпик” бяхме задължени да се инжектираме. Само Руди Фьолер отказа”, казва по-късно Едели за седмичното списание на вестник "Екип". От страна на „Милан” веднага се чуват гласове за справедливост и разследване, но купата от 1993 г. не е присъдена на „росонерите”.