Пепи Попангелов попарва елита в Ленгрис

Ленгрис е малко известен зимен курорт в Баварските Алпи, но за нас, българите, той е уникален. Там само веднъж в историята се провежда състезание по ски-алпийски дисциплини за Световната купа, но го печели не друг, а Петър Попангелов. Това е единственият му успех в „белия керван”, а датата е 8 януари 1980 г.

Това е върхът в бляскавата кариера на най-големия в историята на българския ски-спорт. За 12 сезона сред световния елит, Пепето записва освен триумфа в Ленгрис още 6 втори места, сред тях в най-престижните стартове в Кицбюел, Венген, Кран Монтана и Гармиш-Партенкирхен; общо 12 пъти завършва в призовата тройка, 40 са класиранията му сред първите десет при жестоката конкуренция на мегазвезди като Ингемар Стенмарк, Марк Жирардели, близнаците Фил и Стив Мер, Боян Крижай, Кристиян Нойройтер. Преди да се пусне в белия керван, Попангелов спечели
Европейската купа (1977). Той участва и в четири олимпиади - Инсбрук '76, Лейк Плесид '80, Сараево '84 и Калгари '88. В Лейк Плесид и Сараево заема 6-о място, най-високото класиране на наш алпиец в зимни игри. Попангелов-младши става и три пъти световен студентски шампион (Хака '81, Витоша '83, Ясна '87). Междувременно печели и над 20 републикански титли и 9 пъти триумфира в най-голямото алпийско състезание у нас - купата на в. „Отечествен фронт”.

И през всичкото това време фирмите "Спалдинг", "Росиньол" и "Атомик" изсипват екипировка за българските скиори само заради марката „Попангелов”. Пак заради нарастващата популярност на талантливия самоковец, Боровец два пъти (1981 и 1984) бе домакин на стартове за Световната купа, а курортът се модернизира с изграждането на луксозни хотели и лифтови съоръжения, които го направиха привлекателен за туристи от цяла Европа. Неговото име натежа и когато ФИСУ даде универсиадата на София през 1983 г. Оттогава столицата ни е свързана с кабинкова въжена линия от Симеоново до х. Алеко, а алпийците разполагат с пистата „Витошко лале”.

За Пепи денят си остава паметен, но успехът му не е изненада нито за него, нито за конкурентите му. „Баварските Алпи, в които е разположен Ленгрис, не са толкова остри, колкото край Инсбрук или Залцбург, планините са по-заоблени и самата писта не е много стръмна, което на мен ми допадна много. Освен това бях страшно амбициран да спечеля това състезание, защото в предишния старт в Мадона де Кампильо паднах само три врати преди финала”, разказва Попангелов. „В първия манш имах второ време след Густаво Тьони, а във втория бях най-бърз, с
което спечелих състезанието пред Жиров и Стенмарк. Изпреварих руснака с 54 стотни. Густаво Тьони отиде чак пети”, спомня си най-добрият ни алпиец.

Преди това той също е близо до победа, но късметът не му се усмихва. „В Кран Монтана през 1979 г. станах втори, като водех до последния момент, но Нойройтер направи невероятно рисковано спускане и ме измести с 9 стотни. Ако знаех, че той ще кара след мен така, можеше и класирането да е друго”, връща се във времето Пепе.