Никола Ненов-Буката – кралят на колоезденето

Спортният път на големия спортист прилича на звезда. Тя блясва, за да залезе. Така и спортистът бива забравен от поколенията, които вече си имат други интереси и кумири. Тази горчива истина не важи за Никола Ненов-Буката, ветерана на българското колоездене, защото той беше и си остава завинаги в историята на българското колоездене като първия от шампионите. Той пръв от своите съграждани се окичи с лаврите на шампион. Стана такъв в романтичния период на колоездачния спорт, когато имаше много пориви и ентусиазъм, но толкова малка спортна база. Когато колоездачите трябваше сами да си купуват велосипедите, резервните гуми и части, спортните екипи и всичко необходимо за този вид спорт. Когато асфалтовите настилки бяха непознати за нас, а пътищата ни бяха покрити с прах и кал и множество дупки. Период, в който са били нужни много воля, себеотрицание и жертви да се преодоляват трудностите, породени от тогавашните условия на живот, за да се изкачват спортистите по стръмните стъпала на славата.

Никола Ненов-Буката е роден на 28 октомври 1907 г. в Габрово. Неговата състезателната дейност започва през 1925 г., когато е на 18 години, като пистов бегач на колодрума в габровския квартал „Маркотея”. Там той става безспорен първенец по издръжливост и висока скорост.

Скоро след това се ориентира към шосейното бягане. Упоритостта, силната воля и амбиция да покаже, че и на шосе може да бъде първи, го възнаграждават. Още на първото велосипедно състезание Габрово-Севлиево и обратно той убедително завоюва първото място и спечелва знамето на Габровското колоездачно дружество. После идват дните и годините на много труд, тревоги от несполуките и много радости от успехите. Години, когато той е коронованият крал на шосетата, шампионът, който може само да печели.

Никола Ненов-Буката участва във всички провеждани колоездачни състезания в страната и чужбина до зряла възраст. Той е многократен победител в Обиколката на Витоша и в пробега Белград-София. В челната тройка е на Обиколката на Добруджа и в четириетапния пробег София-Варна и много други. Участва редовно  в Обиколката на България и четири пъти е шампион на страната, през 1936, 1937, 1939 и 1940 г. и един път е шампион на писта – издръжливост,  през 1937 г.
Буката е един от десетимата български колоездачи, участвали през 1936 г. в Олимпийските игри в Берлин, на които са се явили 100 колоездачи от 29 страни. Пробегът е бил с дължина 100 км. Между неговите съекипници са били и постоянните му съперници Къню Джамбазов от Казанлък, М. Николов от Варна и Генади Симов от Перник. До 45-ия километър Буката е въртял в челото. Чувствал се е достатъчно силен и възнамерявал след 70-ия километър да проведе атаката за първото място. Изведнъж един от участниците пред него се залюлял и паднал, при което съборил 15-20 души, между които и него. Това му струвало загуба на ценни минути и опитът му да догони челото не успял. Финиширап в група от 60 състезатели, сред които бил класиран на 50-о място. Неговият стар съперник хърватинът Просеник, когото винаги е побеждавал, се класирал на десето място. Това, разбира се, не го обезкуражава. Напротив, то го обнадеждава и импулсира в стремежа си да бъде първи, което става през следващите години, когато той е многократен шампион на колоезденето в България. 
 
Неговите успехи в колоездачния спорт намериха много последователи и станаха причина Габрово да даде на колоезденето може би най-много първенци и таланти като Стефан Иванов, Христо Лалев, Христо Илиев, Цоньо Колев, Димо Петков, Христо Радев, Атанас Савчев, Косьо Иванов, Веско Кутуев, Одрински и много други.
През 1948 г. Буката е включен в националния състав  на България за Пробега на мира, а през следващата година е основна единица в състава за Обиколката на България, когато при село Каблешково, Бургаско, бива свален от пресичащ пътя му състезател. При падането чупи левия си крак и остава за лечение в бургаската болница.    
Спортните му изяви не свършват дотук. Макар и в напреднала възраст, той продължава състезателната си дейност. Състезава се и с младите, и с ветераните, които често побеждава. През 1977 г., когато е вече на 70 години, участва в Юбилейната обиколка на Габрово, проведена в негова чест, и се класира на второ място.
       
На 28 октомври т.г. се навършиха 110 години от рождението на големия спортист, допринесъл изключително много за развитието на колоездачния спорт в  България. Той напусна този свят преди 21 години – на 12 декември 1996 г., на 89-годишна възраст, но остави за поколенията пример за подражание като трудолюбие, доброта, честност, воля и амбиция за побеждаване във всички начинания.

Да си спомним с добро за него и да склоним глави пред светлата му памет!
 
 
Иван Шишков, Габрово