Ники Илиев - първият българин в италианското калчо: „Левски” трябва да играе само за победа!

Николай Стефанов Илиев - един от най-добрите централни защитници в историята на българския футбол. Играе в "Левски" от 1983 до 1989 г. и през 1992-1993 г. В чужбина се подвизава в "Болоня" (Италия) от 1989 до 1991 г. и в "Херта" (Берлин) през сезон 1991/92, както и в "Рен" (Франция) през 1993 година. С “Левски” е шампион на България през 1984, 1985, 1988 и 1993-та, носител на Купата на страната през 1984 и 1986 г. Има 196 мача и 25 гола в "A" група с екипа на “сините”. За националния отбор е изиграл 53 мача и е вкарал 5 гола, с него бе и на Световните финали в САЩ през 1994-та. Футболист № 1 на България за 1987 г. Първият български футболист, играл в италианското калчо. Модерен защитник с интелигентна и авторитетна игра, играе отлично с глава и често бележи голове. Травма преждевременно прекратява кариерата му. 

В определен период е мениджър в "Левски", както и в треньорския щаб на "Славия". Завършва престижната треньорска школа в Коверчано, Италия, където е в един курс със светила като Франко Барези, Валтер Дзенга и Франко Каузио. В началото на тази година е избран за член на Управителния съвет на “Левски”. На 31 март ще навърши 52 години.

- Ники, считаш ли се за щастлив човек?
- Да, най-радостен съм, че бях футболист на “Левски”. Извън футбола най-голямо удовлетворение ми носи семейството. Имам две страхотни дъщери и още по-страхотен внук - Никълъс. Доволен съм от това, което постигнах в живота си. За съжаление, поради контузии рано приключих с футбола. Все пак да станеш футболист номер 1 на България и да получиш признание в най-силното първенство на света (тогава италианското беше такова), струва ми се, означава много. Разбира се, силно ме боли, че пак поради контузия не можах да взема участие в мачовете в САЩ-94, макар че бях включен в отбора.

- Завършил си елитната треньорска школа в Коверчано, Италия. Не мислиш ли да станеш треньор?
- Отново здравословни проблеми се явиха пречка. Веднага след като завърших школата, ме сполетяха проблеми със сърцето. Бях се насочил към треньорската професия, лекарите обаче ми препоръчаха да бъда настрани от стреса. Но с опита, който имам, мога да бъда полезен, особено сега, когато съм в ръководните органи на "Левски".

- Как преценяваш обстановката в клуба и как може тя да се оздрави?
- Можеше да се очаква настроението да е минорно с оглед на резултатите, които се получават последните години. Няма я играта, няма го класирането, което приляга на "Левски". 

Отсъства и духът за борба докрай. Ние, юношите на клуба, винаги сме възпитавани да играем само и единствено за първото място. Духът в последните години се загуби и това е нещо очевидно. Той може да се върне само с налагането на юноши на "Левски". Неведнъж сме се убеждавали, че с влизането на няколко млади момчета от школата себераздаването се връща на терена.


Снимка Иван Григоров

- С какво ще се бориш при завръщането си в Управителния съвет на клуба?
- Аз вече веднъж напусках ръководството на клуба. Подадох си молбата за напускане, защото не бях съгласен с вземането на еднолични решения относно спортно-техническата част. Управителният съвет не функционираше пълноценно. Цяла година нито веднъж не бяхме се събирали в пълен състав. Много пъти настоявах за това, но все ми се казваше след този мач, след онзи. На събранията би трябвало да присъства и президентът на клуба - да се видят проблемите, да се дадат идеи, да се вземат решения. По спортните въпроси, вместо да се поискат мнения от специалисти, решенията президентът винаги взимаше самостоятелно или под влиянието на близки до него хора.

- Ники, как виждаш твоята роля във възраждането на “Левски”?
- Ами, на първо място аз ще наблюдавам Детско-юношеската школа. Там има много още какво да се направи - и като начало да се подбере екип, който да работи наистина професионално. В по-общ план задълженията в клуба трябва да се разпределят по-равномерно.
 
Ето, например изпълнителният директор Константин Баждеков, който работи денонощно, върши изключително тежка и полезна работа. Но не може всичко да се струпва върху него. Пожелавам и на спортно-техническия директор Георги Иванов - Гонзо от все сърце успех. Ще му дам обаче един съвет - нека да не си мисли, че сам ще може да се справи с всичко.


Снимка Иван Григоров


- Как може да се върне предишният модел на “Левски”?
- В състава винаги бяхме по 7-8 юноши на "Левски".  Излизахме на терена абсолютно сигурни в успеха и знаехме, че ще победим. Просто не сме си и помисляли, че може да завършим дори наравно. Докато разчитаме на чужденци, дошли като свободни агенти в последния момент, не може да се очаква нищо. Аз съм убеден, че те въобще не осъзнават в какъв отбор играят. На тях въобще не им и пука как ще завърши мачът с този или онзи отбор. За тях е важно кога ще си вземат заплатите, кога ще отидат на дискотека и с коя фолкпевица ще излязат.

- Ники, според теб Стойчо Стоев подходящ ли е за треньор на “Левски”?
- Не е моя работа да давам такива преценки. Мисля, че засега Стойчо Стоев се справя успешно, доколкото е възможно при това непрестанно обновяване на отбора. Видно е, че трябва да му се даде време. Ръководството на клуба не бива да се влияе от натиска на феновете - те нямат право да определят кой ще е треньор. 

- Може ли тази година “Левски” да се бори за титлата?
- Много трудно, макар че  освен титлата за “Левски” всяко друго класиране е провал. По наше време не можехме да допуснем друго мислене - че можем да не бием или да завършим наравно. Този дух на непримиримост, този най-висок критерий трябва да се завърне в клуба. Тъжно е да се играе за второто място, затова “Левски” трябва да играе само за победа, пък каквото стане.