$200 000 за Йогата! Не съвсем  

Куп чуждестранни отбори през 60-те и 70-те години се надпреварвали да носят куфарчета с пари за големите български звезди на футбола от онова време. Това Гунди, това Митата Якимов, Петър Жеков... Годините и предъвкването на историите от уста на уста май малко поукрасяват истината. Да, искали са ги, но така ли е било, както се приказва днес, още повече и за пачките в „зелено”?

Един от търсените млади български играчи през 60-те е Георги Соколов-Йогата. Безспорно един от най-големите таланти на футбола ни в цялата история. В края на 50-те години за младата звезда на „Левски” се говори не само по софийските улици. Когато е 16-годишен, Жордао играе в Истанбул срещи от балканското първенство за юноши. Хора от „Фенербахче” успяват да го дръпнат настрани в барчето на хотела. Пред артистичния стрелец е отворено куфарче с 200 000 долара! „Взимай ги, твои са”, примамват го турците. Георги Соколов обаче не се пресяга.

Подобна случка се разиграва и в чилийския град Ранкагуа по време на световното през 1962-ра, където местен клуб иска да подпише с любимеца на левскарската публика. Йогата е искан и от бразилския „Гремио”. През 1964 г. южноамериканците гостуват у нас за приятелски мач. Треньорът им Родригес пише до българската федерация, че „Гремио” дава 100 000 долара, за да има за 12 месеца в редиците си Белия Гаринча. „Противоречи със социалистическия морал”, е отговорът от българска страна. Затова от поколението на Соколов обичат да се шегуват със себе си: „Родихме се късно за партизани и рано за футболисти”.

Да, ама нещата не стоят съвсем така. Приживе Йогата призна, че тези 200 000 долара от „Фенербахче” изобщо не били в брой, а само като намерение, при това евентуално. „Това бяха парите ми за целия срок на договора, ако евентуално отида при тях за две години.

Още толкова можели да ми уредят от държавата, ако стана турски гражданин. Ала-бала, как ще стане такова нещо в ония години? И те го знаеха. Но в онези времена такива пари бяха като милиони в днешно време. А и как да им хвана вяра, като пратиха при мен някакъв, дето едва говори български, и един мазен турчин, уж беше шеф, с които се видях за две минути. Бяха ни и предупредили, че може да има провокации. За „Гремио” научих по-късно, но и това е било интерес, а не оферта... Абе, кой в онези времена ще те пусне в чужбина!”, коментираше Жоро Соколов.