Наказват националите заради олимпийското сребро в Мексико  

Във футболната история на България има едно събитие, което е пренебрегвано, но няма аналог по своята значимост. На Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. националният ни отбор играе финал и се класира на второ място. Ако днес това се случи, шефовете на БФС ще си хвърлят шапките от радост. По онова време обаче героите са низвергнати и наказани, а историята е посипана с пепел и забрава.

България стига до олимпийски полуфинал, където трябва да играе срещу Мексико. Очакванията са за лесна победа на домакините, които са и фаворити за олимпийската титла. Но мексиканците преживяват мач с магнитуд на национална катастрофа. При резултат 2:2  всички очакват продълженията, в които домакините да спечелят. Тогава изригва талантът на един от най-енигматичните футболисти на България  Цветан Веселинов-Меци и вкарва – 3:2 за България! Мексико е в траур, а нашите не си подават носа на следващия ден от строго охраняван хотел, за да не бъдат линчувани.

На по-следващия ден е финалът. Стадион „Ацтека” е едно от най-магнетичните места на световния футбол. На терена излизат отборите на България и Унгария – страна с особено силен футбол в онези години. Съдия на олимпийския футболен финал е проклетият мексиканец Делео. Отново черната котка за мексиканците Меци Веселинов вкарва фамозен гол - 1:0 за България. Нито един мексиканец не може повече да изтрае такова осъдително престъпление, такъв рецидив от страна на двайсетгодишния българин. Не може и съдията Делео. Надува свирката и праща Веселинов в съблекалнята. Но това е недостатъчно - след малко при Меци в съблекалнята пристига и Кирил Ивков. Финал на трагедията е изгонването и на познатия като истинското мъжко момче в нашия футбол, капитана на отбора Начко Михайлов, който си заслужава 100 процента изгонването – взима топката с две ръце и я буха по главата на рефера. Унгарците, естествено, печелят с 4:1 срещу половин отбор, а нашите национали са посрещнати като неудачници и разбити от „градивна” критика и „заслужени” наказания. Тогава БКП е всичко и най-важното – строга, „справедлива” и безпощадна.