Моката не разбрал, че печели бронз

 
 
Да спечелиш медал на олимпийски игри и два дни да не разбереш, си е направо куриоз. Но точно това се случва през 1952 г. в Хелзинки с боксьора Борис Георгиев – Моката. Само преди дни добричлията напусна този свят на 87-годишна възраст. Той е и първият олимпийски медалист за България, след като печели бронз.

Всъщност Георгиев дори не си е мечтал да играе на Олимпиадата, защото нямало и такава вероятност. По-рано през годината е насрочен турнир на столичния колодрум, но никой не му казва, че е квалификация за Игрите във Финландия. „Хабер си нямах, че ще ходим на олимпиада – разказваше по-късно Моката. - Никой не ни каза. Изведнъж направиха турнир на колодрума. Той се оказа квалификация за Хелзинки. На финала играх с най-голямата ни надежда Петър Станков и го бих. С моя ръст от 172 см в Хелзинки се изправих срещу великани, които стърчаха две глави над мен. Първо разгромих немец, който играеше за Люксембург. После - англичанин и западногерманец. На полуфинала играх срещу румънеца Тица. Бих го с 2:1. Обаче американският съдия си поиска фиша обратно. Каза, че бил сбъркал и даде победата на румънеца! Според мен янките си избраха по-удобен противник за тяхната звезда Флойд Патерсън. Стана голям скандал. След гафа с мен увеличиха съдиите от 3-ма на 5-има и забраниха на арбитрите да си взимат фишовете обратно.”

Във финала Тица „ляга” на бъдещия световен шампион за професионалисти, а българинът е сред зрителите, които освиркват. И сам не знае, че трябва да излезе за награждаване. „Не разбрах, че печеля медал. Ръководителите ни също не знаеха регламента. Затова дойдох с костюм да гледам финала. Изведнъж казаха да се явя на награждаването. Аз се дърпах, понеже не бях по екип и се срамувах. Насила ме избутаха на стълбичката. От там видях да се вее българското знаме и се разплаках”, казваше Моката.

По онова време изобщо никой в държавата не мисли за спортни успехи, а за планове, петилетки и социалистическо строителство. Затова и паметният успех остава на заден план. „За бронза не ми дадоха пари, кола или жилище. Не ме приеха тогавашните ръководители на държавата Вълко Червенков и Антон Югов. Дори шефът на БОК ген. Стойчев не дойде да ме поздрави в Хелзинки! Върнахме се с влак през СССР. Шеф на бокса тогава беше писателят Павел Вежинов. В Москва той накара посрещачите от посолството да ми подарят един несесер за бръснене. Това ми беше премията!”, откровен бе Георгиев.