Милко Балев съсипва кариерата на „синята” легенда Кирил Миланов  

Сезон 1976/1977... През пролетта „Левски”, който първоначално изостава от ЦСКА по точки, го задминава и няколко кръга преди края се вижда шампион. Междувременно на 4 май се играят двата полуфинала за КСА. По онова време срещите са по една и са на неутрален терен. Във Велико Търново „Левски” побеждава „Берое” с 3:0, а в Плевен „Локомотив” (Сф) драматично елиминира тръгналия към "Б" група „Дунав4 (Рс) с 5:3 след дузпи и 1:1 в редовното време и продълженията. ЦСКА отдавна е отпаднал още на осминафинала в Пазарджик от „Пирин” (Благоевград) след 2:3. 

Три дни по-късно на 7 май се играят двубоите от 26-ия кръг. На високо клубно ниво между двата финалиста „Левски” и „Локомотив”(Сф) е решено "железничарите" да пуснат две точки на "сините". По този начин „Локо” помага на „Левски” за титлата и очаква реверанс за купата. Шампионатната среща завършва като по ноти. „Левски” бие с 2:1 след две попадения на Панов и почетно за локомотивци на Ради Здравков. Впоследствие Павката бележи още голове до края и става голмайстор с 20 гола.
Идва датата на финала за купата на България между „Левски” и „Локо” - 12 юни 1977 г.

Преди мача играчите на „Левски” са настанени на лагер-сбор в обичайната им база в Драгалевци. Ето какво разказва за това един от тогавашните участници за „Левски” Кирил Миланов: "Никой не се готвеше сериозно за мача. Бяхме се отпуснали напълно. Играехме карти. Пушехме. В един момент идва заместник- министърът на вътрешните работи Ангел Карлов. Той и друг път ни посещаваше преди срещи и затова не бяхме особено впечатлени. Разбрахме какво става, когато се усамоти за по-дълго с тогавашния ни треньор Васил Спасов. 

След малко Валяка излезе, погледна ни неловко и каза: "Момчета, кълна се в единствения си син, че този мач ще го играем и няма да го даваме". Карлов пък ни изгледа строго и заяви: "Ако не се хвърлите, чиновете ви на всички ще хвръкнат заедно със заплатите, които получавате за тях". Настава тишина.
Капитаните са Начко Михайлов за „Локо” и Кирил Ивков за „Левски”. Едно от тогавашните действащи лица за "железничарите" Йордан Стойков разказва: "Когато Начо слезе на терена, ни обясни, че Ивков му се извинил по стълбите и му казал: "Наче, не зависи от нас. Този мач трябва да го играем и не може да го пуснем”. Бяхме в шок. Не бяхме готови за битка. Стана много нервен мач”.

В 15-ата минута Войнов след пробив открива резултата. В 51-вата минута Йорданов удвоява. Искрите от първото полувреме все повече отстъпват мястото на чаткане на бутони. Към сектор "В" Йордан Стойков буквално хвърля във въздуха Кирил Миланов, като го удря с шиповете силно в гърба. Темпераментният нападател на „Левски” не отстъпва и той също сече Бумбо високо през краката. В 76-ата минута Стайков изпуска топката и притичалият Ради Здравков намалява резултата на 2:1. Кулминацията е в 82-рата минута, в която Ради подема слалом между сектор "А" и "Б" и центрира в наказателното поле на "сините", където Венци Арсов вкарва гол за 2:2.

Попадението не е зачетено от главния съдия Атанас Матеев, защото страничният рефер Никола Дудин е вдигнал високо флага. След края на двубоя Дудин се аргументира: "Преди да стане центрирането, топката премина чертата на аутлинията". Три десетилетия по-късно Ради Здравков оспорва решението на тъч арбитъра: "Като ден-днешен си спомням пробива. Топката не мина аутлинията. Беше ни отменен чист гол. Щеше да се стигне до продължения и после не се знаеше как можеше да завърши този мач".
След срещата двата отбора са запазили предварително маси в бара на парк-хотел "Москва". Правят се опити Миланов и Йордан Стойков да бъдат сдобрени, но вместо това между тях се получава изключително неприятен инцидент. Миланов поваля с един удар снажния локомотивец. Свадата едва ли щеше да стане, ако зам.-министърът на МВР не бе развалил уговорката между „Левски” и „Локо” преди мача.

Последствията за Кирил Миланов идват от дългата ръка на Милко Балев. Осъден е от военен съд и му е отнет чинът старши лейтенант. Но това се вижда недостатъчно на Балев и той иска домашен арест за бившия вече футболист, а личният паспорт му е задържан в сейф в затвора. 
Не може да му помогне и заклетият привърженик на "сините" Борис Велчев, защото е понижен от Тодор Живков заради филма на сина му Иля Велчев "Завръщане от Рим". 

Киро си спомня: "В министерството беше пълно с левскари. Опита се да ми помогне личният шофьор на Георги Джагаров. Чрез негова позната адвокатка бях сложен в списъка на помилваните. Но Балев лично ме зачеркна. Шансът ме споходи, след като той замина на посещение в Япония с Тодор Живков и дъщеря му Людмила. Тогава моя позната юристка ме заведе в затвора, като минахме през шест врати. От сейфа извади паспорта и ми каза: "Тръгвай си, всичко е наред и си помилван".
Какво става с Миланов като футболист? Мачът му с „Локо” (Сф) за Купата се оказва последен за него в кариерата му. Има право да играе само в международните срещи. В първи мач от 1/16-финал за КЕШ „Левски” бие в София „Шльонск” (Вроцлав) с 3:0. Киро  разминава през цялото време полския национал Жмуда и вкарва два гола. Цяло второ полувреме публиката скандира името му. По-късно феновете измислят рефрен, който ехти дълго: "Върнете Киро, Киро Миланов - любимеца на наш'та публика".

В крайна сметка много български футболисти са наказани да не играят футбол в нашето първенство за цял живот, но единственият, който изтърпява докрай това наказание, е Кирил Миланов.

Легендарният таран си отива от този свят на 62 години при нелеп инцидент. Подхлъзва се на леда пред кооперацията си и си удря лошо главата. Съседи му помагат да се качи до вкъщи, а Миланов казва на всички, че е добре. На сутринта е открит мъртъв.
 
 
На снимката: Кирил Миланов – вторият клекнал отдясно наляво, през 1976 г. бе част от състава на „Левски”, който победи „Барселона” с 5:4 в четвъртфинал-реванш за купата на УЕФА