Легендарният бероец Петко Петков: Да вкарвам по 5 гола на мач не беше никакъв проблем!

Петко Петков – един от най-стойностните централни нападатели в историята на българския футбол. Роден преди 70 години без една (на 3 август 1946 г.). Клубна легенда на старозагорския „Берое”, голмайстор за всички времена на отбора. По българските терени се подвизава трайно само в родния старозагорски тим (1968 – 1980 г.). Със зелената фланелка в „А” група вкарва 144 гола, но твърди, че са повече, защото навремето е членувал в създадения от спортния седмичник „Старт” „Клуб 150”. Голмайстор на България за 1974-та и 1976-а. Има 36 мача за националния отбор. Включен е в състава на България за Световните финали в Мексико през 1970-а, но се разболява от хепатит и отпада от групата. 

Петко е един от първите български футболисти, които пробиват в чужбина (от 1981-ва до 1982-ра в „Аустрия” (Виена). Дългогодишен спортен ръководител на „Берое”. Счита се за създател на знаменитата беройска футболна школа. В края на 20 век е обявен за футболист на столетието на Стара Загора.

---

- Г-н Петков, как започва вашата футболна одисея?
- Аз съм от село Синитево (Пазарджишко) и не си спомням откога ритам топката. Отначало – в средата на 50-те години на миналия век, беше парцалена, после кожена, „Адидас” и т.н. Като ученик започнах да играя в „Локомотив” от гара Септември. После в отбора на Акумулаторния завод в Пазарджик. Като войник се откачих от Спортната школа „Чавдар” на ЦСКА и отидох в „Родопа” (Смолян), в "Б" РФГ. На 18 години отидох в „Миньор” (Рудозем). Още в първия мач вкарах четири гола. Там се запознах с бъдещата си съпруга Илка, която е състезателка по тенис на маса. След Рудозем отидох в „Горубсо” (Мадан). Треньор на отбора тогава беше някогашната легенда на „Славия” Димитър (Мими) Байкушев. На него дължа много.

- А как стана преминаването в „Берое”?
- На 29 октомври 1967 г. подписах с жена ми в гражданското в Мадан. Следобед с „Горубсо” победихме „Арда” с 5:0 и петте гола ги отбелязах аз. Тогава ме хареса футболният опекун на "заралии" и командир на трудови войски в Стара Загора генерал Делчев, който ме прибра там. Пак някъде по същото време Христо Бонев се върна в Пловдив от ЦСКА, след като бе изиграл шест мача на "Армията". Той ме покани в „Локо” (Пд). Но аз твърдо бях решил да играя за „Берое” и от зимата на 1968 г. останах там. По онова време футболистът, който ми подаде ръка и игра редом с мене, бе Петър Жеков. В края на кариерата си аз направих същото за Стойчо Младенов, Георги и Динко Димитрови.

- Г-н Петков, как успявахте да отклоните предложенията на софийските клубове?
- От зимата на 1971 г., преди да загине Гунди, започнаха опитите на „Левски” (тогава „Левски – Спартак”) за привличането ми при „сините”. Формално те бяха успешни и аз цяла година се водех като лейтенант към „Левски - Спартак”. После отново заиграх за „Берое”. И продължих да бележа голове. 

Не знам как ставаше това, но имах дарбата да вкарвам по пет гола 

Вкарвал съм много петици. Най-много се гордея обаче с головете си срещу „Аустрия” (Виена) за Купата на УЕФА през сезон 1972/73.
 

Отупахме ги със 7:0 в Стара Загора и 3:1 във Виена. В първия мач вкарах дежурните си пет гола. А във Виена им нанизах още два.

- Тогава ли ви харесаха австрийците?
- Изглежда. Във всеки случай това ми помогна да стана първият български футболист, който отива официално като професионалист в западноевропейска държава – Австрия. Много бързо стана всичко. Беше в началото на 1980 г., през зимната пауза. Треньорът Ерих Хоф ме беше харесал и веднага стана сделката. Само смениха мениджъра, защото първият искаше прекалено голяма комисиона. Когато играх последния си мач в Стара Загора, бях с екипа на „Аустрия”, защото вече бях подписал с австрийците. С тях още първата година станах шампион. 

- Как се разви по-нататък футболната ви кариера?
- През лятото на 1981-ва в „Аустрия” дойде и Чавдар Цветков. Направихме отличен тандем с него. После се прибрах в Стара Загора, за да помогна на отбора да се върне от "Б" в "А" група. Вече работех като треньор. Когато „Берое” стана шампион през 1986 г., обаче не бях на кормилото, наставник беше Евгени Янчовски. Впоследствие още два пъти бях начело на „Берое”.

- А какво мислите за настоящото състояние на „Берое”?
- Очевидно Петър Хубчев успя да промени отбора, да създаде добър колектив и добър тим. Разговарял е с мен, искал ми е съвети и аз съм му казвал това, което мисля. „Берое” няма загуба вече 13 мача (към 20 август - бел. ред.). Това говори достатъчно добре за представянето на отбора. „Берое” има 9 точки от началото на сезона. Някои недоволстват, че отборът има малко отбелязани голове. Централният нападател Мапуку пропуска много положения и това трябва да се коригира. 

Хубчев не може да влезе и да вкарва. Футболистите му трябва да се погрижат за това. Говоря ви направо. Не съм човек, който влиза в интриги. Казвам нещата така, както ги мисля и право в очите. „Берое” има добри изпълнители и може да върви напред.

- А вие лично с какво се занимавате сега?
- Преди три години продадох ресторанта и апартамента си, за да изградя футболната си школа за деца. Заедно със съдружниците ми вложихме към 1 милион лева в нея. 

Общината ни предостави безвъзмездно за 10 години стария колодрум до гарата в Стара Загора, който практически беше изоставен. Започнахме с две игрища за футбол на малки вратички с изкуствена настилка, едното от които е на закрито. Имаме и терен с размери 90 на 45 метра, но търсим начин да сменим тревното му покритие, което не е добро. 

При нас тренират близо 200 деца, родени между 1995 и 2004 г. Месечната такса е 15 лева, както аз казвам - колкото за 15 фунийки със слънчоглед на стадиона. С децата работят 4 треньори, преди бяха 5, но единия го взеха в “Берое”. Така е, вече даваме треньори на професионалния футбол, в скоро време очаквам в първия отбор на града да заиграят и футболисти от нашата школа.

Интервю на Красимир Петков