Гибона получава прякора си на 12 години

Името на Радостта на народа Божидар Искренов, който преди дни закръгли 55 години, идва от неговите баба и дядо Божан и Божана. Една от най-големите легенди на „Левски” обаче получава прякора си Гибона още на 12 години. „Помня, че беше първият ден на шести клас. Значи е било 15 септември 1974 г. Учех в махалата, в 44-то училище, което се намира до „Герена“.

Още след първите два часа се пуснахме в голямото междучасие в двора да играем футбол. И изведнъж някой извика „Ей, гибон, подай топката“. Отначало не обърнах внимание. Но после и другите вкупом взеха да ме наричат по същия начин. Може би защото бях хем дребен, хем пъргав. Отначало не знаех даже какво означава думата „гибон“.

После разбрах, че било вид маймуна – спомня си Искренов. - Приех си прякора и както виждате, днес повечето хора вместо Божидар ме наричат Гиби. Хората понякога имат по два или повече прякора, но благодарение на футбола моят стана толкова популярен, че никой не е и помислял да ме нарича по друг начин”.

Любимите играчи на тогавашното хлапе били Жоро Соколов и Гунди. Гледал ги е на живо само в два-три мача. Привличали го главно със своето обаяние. От чуждите футболисти бил луднал по Марадона и неговите финтове. „Имах си и чисто свой хлапашки герой от английското първенство. Даже харесвах „Тотнъм” заради него. Става въпрос за Стив Арчибалд. Много нестандартен футболист беше”.

Когато бил на 15 години и тренирал на стадион „Раковски“, няколко наставници, чиито имена сега не иска да споменавам, го обявили за безперспективен. Казали, че е момче „без бъдеще“. Но той знаел на какво е способен и не се отказал. Докато другите водели занимания, той се готвел индивидуално. Изкачвал на скорост стъпалата на стадиона, бягал по виражите. На пистата тичал с лекоатлетите. Баща му казвал: „Провери не дали те искат, а ти дали можеш да останеш във футбола“. Тези думи били най-важни за него. И точно на рождения му ден – 1 август 1977 г., се провел традиционният турнир „София“ за деца.

„Дойдохме на „Герена“. Спомням си до ден-днешен как с треперещи ръце се обличах в съблекалнята, която по-късно щеше да стане мой втори дом. Трябваше да отделят повече от 50 деца. След мачовете бате Янко Кирилов ми каза: „Застани настрана. В теб има нещо“. Вече бях наистина влязъл в „Левски”.

Било въпрос на време да стигне до първия отбор, след като се разчуло за него още като юноша. Няма да забрави първия си мач от „А“ група. Треньор им бил Иван Вуцов. Вуцата отишъл при него и му казал: „Ще влезеш в игра днес“. Било 7 май 1980 г. на стадион „Васил Левски“ срещу изключително силния тим на „Славия” с Андрей Желзяков – Жужо, Чавдар Цветков – Чаво, Атанас Александров – Кимбата. Били ги с 2:0.

През 1990-а се водели преговори Искренов да играе в Хамбургер. Почти всичко било уредено. Трябвало само германците да изиграят един мач със Сарагоса, откъдето току-що си бил тръгнал. В един момент нещата зациклили, а Гибона даже отишъл в Хамбург, за да премине медицински прегледи. Но нищо не станало.

„Мина време и през 1990 г. съм в Мюнхен. Там ми телефонират веднага да тръгвам за Лозана. В петък вечерта към 21 ч. сложих параф под договор за една година с „Лозанспор”. На другия ден в ранния следобед трябваше веднага да се появя на терена. Дадоха ми фланелка с номер 9. Заваля страхотен дъжд преди дебютния ми мач срещу „Сион”. Но в 13-ата минута след пас отляво вкарах хубав гол.

След като открих резултата, играта потръгна още повече и бихме с 4:1. В „Лозанспор” имам и един червен картон. В мач за купата срещу третодивизионния „Цуг” през първото полувреме при едно нарушение казвам на съдията, че не съм го извършил. Той ме апострофира, аз кипнах и го изритах, за което се срамувам и до днес. Той веднага ми показа червен картон. С намален състав едва бихме „Цуг” след продължения и дузпи”.

Любопитен факт е, че Гибона е гастролирал и на шуменски терен. През 1993 г. му се обадил Гриша Топалов, тогава президент на Шумен. Споделил му, че иска да прави нещо голямо и амбициозно, а Искренов се ангажирал да се обади и на други известни футболисти, които в момента били свободни -  Пламен Гетов, Стефан Колев, Антон Димитров, Мариус Уруков, Викторио Павлов. „И сполучихме.  Станахме четвърти в първенството за сезон 1993/1994. Бихме всички силни софийски отбори в Шумен, а и в други градове също извоювахме доста точки. Играхме в турнира за Купата на УЕФА с „Анортозис”. Загубихме и двата мача – 0:2 и 1:2, но футболните хора в България още помнят как един провинциален град успя да стане хит”, спомня си звездата.