Единственият футболист, който изтърпя цялото си наказание

Кирил Миланов (Байко) - играл е за “Марек” (1966-1971), “Академик” (София) (1971-1973) и “Левски” (София) (1973-1978). Шампион на България през 1974 и 1977 с “Левски” (Сф), носител на Купата през 1976 и 1977 г. Има 82 мача и 41 гола (средно по 0,5 гола на мач)! в "А" група за “Левски” (Сф), 10 мача и 7 гола за Купата на страната. Играе 18 мача в евротурнирите: 4 в КЕШ, 6 в КНК и 8 в УЕФА, и 18 гола (3 в КЕШ, 14 в КНК и 1 за Купата на УЕФА. Голмайстор на "А" група през 1974 с 19 гола за “Левски”. Здрав физически централен нападател с добри реализаторски умения. Част от легендарния "син" тим, справил се с “Аякс”, “Боависта”, “Дуисбург” и направил знаменити мачове срещу “Барселона” и “Атлетико” (Мадрид). 

Има 21 мача и 4 гола за "А" националния отбор. Прекратява преждевременно кариерата си по настояване на тогавашното висше партийно ръководство. Роден е на 12 септември 1948-а, почива на 25 януари 2011-а. За нашия клуб “Над 55” остава редовен и достоен член, за който сега ще ви припомним с една друга легенда на “сините”, Стефан Аладжов - съотборник на Байко цели пет сезона.

- Какво си спомняш най-напред, като стане дума за Киро Миланов?

- Пред очите ми са насинените му крака, с дълбоки следи от бутони. А той се усмихва и казва на неговия си неподражаем дупнишки диалект: “Няма нищо, байко, яз обичам да ме (х)апат”. И те наистина го хапеха. Много жестоко защитниците, но много по-жестоко властниците. След сбиване в столичен ресторант лично Милко Балев (един от най-приближените на Тодор Живков и върл цесекар - бел. ред.) се погрижи да му бъдат отнети състезателните права завинаги. Така ненавършил 30 години, Байко (което от дупнишки означава бате - бел. ред.) се озова извън футбола - с единственото право да играе за националния отбор и само в европейските турнири с клубния си тим. А това дефакто означава край с футбола, защото как се играе на световно и европейско ниво, като нямаш игрова практика.

- Аладжа, а с какво се отличаваше играта на Байко?

- Той беше необикновен футболист - много мощен и със спартански дух. Почти винаги двама или трима защитници се наемаха с опазването му. Те му бяха като раница на гърба. Ако успееха да го опазят, други се оказваха свободни - така отдясно Войн Воин и отляво Емо Спасов си правеха каквото си искат. Играта им вървеше, но ако го нямаше Байко ...

- Но самият Кирил Миланов също бележеше много голове. Така ли е?

- Така е! Кирил Миланов, освен че бележеше много голове, освобождаваше пространства в атаката на "синия" отбор за своите съотборници. Притежаваше неограничен спортен хъс и страст за победа. Неслучайно той 

стана европейски рекордьор по най-много вкарани голове в един мач в европейските клубни турнири

Това стана през 1976 г. срещу “Рейпас” (Лахти), Финландия, в мач, завършил при резултат 12:2, а 6 от головете са негово дело! Става голмайстор на турнира за КНК с 14 гола, за "Б" националния отбор има 3 мача и 2 гола, а за младежкия национален отбор има 6 мача и 2 гола. През 1977 г. по нареждане на Милко Балев, както вече споменах, бе наказан до края на живота си да не се занимава с футбол!

- Аладжа, какъв беше по-конкретно поводът за съсичането на Киро Миланов?

- През 1977-а имахме мач със софийския “Локомотив”. Негласно се бяхме разбрали да ги пуснем, но Валяка (Васил Спасов), който тогава беше треньор на “Левски”, забравил да каже на футболистите и ние взехме, че ги бихме с 2:1. Това разяри до крайност някои футболисти на “Локомотив” и особено централния защитник Йордан Стойков - Бумбо, който пазеше персонално Байко. В един момент Байко се подхлъзна и падна по лице. 

Тогава Бумбо му скочи с двата крака на кръста

Как се изправи Киро и как не осакатя тогава, не знам. Знам само, че в Паркхотела в Борисовата градина, където имаше уговорка двата отбора да празнуват, счепкването между Байко и Бумбо продължи. И както става в младежките махленски истории, двамата излязоха навън “да се разберат”. Там Киро “спечелил” двубоя и Бумбо го даде под съд. Така Киро Миланов получи ефективна присъда и стана единственият български футболист, който си консумира наказанието - затвор и извън футбола доживот!

-  Интересно, толкова антисоциално явление ли беше Киро, та му изтряскаха такова наказание?

- Той беше респектиращ само на външен вид. Беше як като бик, но имаше чувствителна и волна душа. Когато дойде в “Левски” - две години след смъртта на Гунди, той 

категорично отказа да играе с фланелката № 9 на “синия” тим и облече № 14 

Определено Байко не се считаше достоен за легендарната деветка, но искаше да покаже и уважението си към него. Спомням си един случай, който демонстрира чувството за хумор на Байко, макар че той си беше съвсем сериозен човек. През 1973-та бяхме в Хамбург за приятелски мач с ФРГ. Немците облечени в стилни, строги костюми, а нашият Байко с жълто сако, малинови панталони и лачени обувки. Като го попитахме защо се е издокарал като папагал, той ни отговори шеговито: “Ами, яз да ви попреставим малко!”. Друг път, като ни мереха на кантара да не сме качили повечко килца, Байко ми вика: “Аладжа, ела да ти дам часовника, че излизам нещо тежък”. 

Такъв си беше той - зевзек, биткаджия и верен приятел 

Публиката го обичаше и след разправата с него дълго време на всеки мач скандираше: “Върнете Киро, Киро Миланов!”. Е, Киро не можа да се върне, но остави диря, каквато само хората с големи сърца могат да оставят.