Джони Велинов щял да бие Барзов заради среден пръст  

„Ниска топка по тревата, Барзов спира с гърди” – мнозина си спомнят тази крилата реплика от едно време по адрес на един голям техничар в „Левски” - Тодор Барзов. Той е роден на 21 февруари 1953 г. В Плевен става най-младият капитан в А група. На 18 години носи лентата на ръката си. Барзов играе в „Спартак“ (Плевен) от 1971 до 1976 г. След това е привлечен в “Левски”.  Веднага след като подписва с тима от “Герена”, Тошко става младши лейтенант от МВР.

През лятото на 1976 г. той пристига в София с червен москвич с плевенска регистрация. Като го виждат, новите му съотборници го емват: „Ей, момко, ти луд ли си, бре?

Как ще идваш с червена кола тука. Ще ти я направят на задник. Не знаеш ли какви са ни феновете? Или я пребоядисай, или си купи нов автомобил!”. Барзов ги послушал и си купил „Лада“ 1300. „Бях доста див като шофьор. Щом пред стадиона заскърцаха спирачки, всички казваха: "Оня малкият пристига!", спомня си той.

Началото за него не е леко, тъй като конкуренцията в халфовата линия при „сините” е жестока. За четирите свободни места се бият цели 9 души. Тошко е един от тях.

Неговият час настъпва, когато на мач във Варна Стефан Павлов, по-известен като Фифи Перото, получава контузия. „Публиката ме прие веднага. Хареса ме, защото все правех трикове”, казва той. 

Барзов притежава страхотна техника. Прави уникални за времето си финтове и с лъжливи движения побърква противниковите защитници. На 9 април 1977 г. вкарва първия си гол със синия екип срещу ЦСКА. “Левски” бие с 3:1, а той открива резултата още в 3-тата минута.

“Мачът почна. Гледам – “червените” нещо са се разсеяли. Взех топката и направих продължителен рейд. Преминах през трима и стрелях. Ударът ми не беше силен, но кълбото се промуши покрай Стоян Йорданов и влезе във вратата”, разказва Барзов.

Павел Панов вкарва другите два гола, но публиката аплодира най-много Тошко. Неговите пробиви са страховити и той вече се е превърнал в любимец на сектор “Б”.
През същата година печели дубъл с “Левски” – титлата и Купата на Съветската армия. През 1979 г. Барзов постига същия успех. Пак е шампион и пак печели КСА със синята фланелка.

На 30 май 1979 г. е решителният сблъсък за първото място с ЦСКА. В герой се превръща тъкмо той. „Сините” имат точка преднина и равенството ще им бъде достатъчно, за да ликуват с титлата. В 57-ата минута Антон Милков открива с глава за “сините”. 6 минути по-късно обаче Пламен Марков изравнява, за да се стигне до 78-ата минута, когато най-ниският на терена, с №6 на гърба, сътворява перфектен гол. Барзов прехвърля на два пъти топката над главите на “червените” защитници и когато вратарят Йордан Филипов излиза да го пресрещне, Тошко забива кълбото неспасяемо под горната греда – 2:1 за “Левски”. Голът е определен за №1 в първенството, а “сините” с треньор Иван Вуцов заслужено ликуват със златните медали и шампионския трофей.

„На терена непрекъснато правех разни атракции. И докато Иван Вуцов ми беше треньор, все ми се караше: „Ти само за публиката играеш!". Вуцов бил нащрек с Барзов и по друг въпрос – имал навика да му проверява чашата с безалкохолно, тъй като футболистът имал навика да си сипва вътре и концентрат. „Веднъж Вуцата ме видя с чаша безалкохолно и се усъмни. Попита какво пия. Казах му, че съм на кока-кола. Обаче той ме надуши. Помириса чашата и каза, че вътре май има нещо. Аз отговорих: „Ако няма водка, няма да мога да ритам“. По мое време си беше така. Още като юноша в Плевен започнах с биричка. И после - айде-айде, минах на концентрат. В "Левски" понякога пийвах по 3-4 водки, но никога преди мач!“, признава футболистът.

На едно дерби с ЦСКА „червените“ повеждат с 2:1 с десет души. Обаче съдията дава дузпа за „сините” в 91-вата минута. „Преди да я изпълня, при мен дойде Джони Велинов и започна да ме обижда, за да ме разконцентрира. Аз шутирах в десния ъгъл и вкарах гол.  После вдигнах ръка към публиката на ЦСКА и хукнах към нея”, разказва Барзов. Тогава Джони Велинов хуква след него по игрището. "Тодор Барзов показа среден пръст. Аз тръгнах да го гоня от ярост, а неговите го гонеха от радост. Минах центъра и се сетих какво ще ми се случи и се върнах", казва по случая пък Джони Велинов.

Гръцки мениджъри следели Барзов, но през 1981 г. не го пуснали да премине в Кавала. През 1982-ра обаче го продали на "Докса" – Драма за 300 000 долара. "Интерспорт прибра парата. Аз не взех една стотинка. И тръгнах за Гърция с два куфара, две деца и 200 долара в джоба. На всичкото отгоре нашите ми удържаха и половината заплата.

За капак ми събираха и партиен членски внос. Удържаха ми толкова пари, че ако ми ги върнат, ще стана милионер. Добре че в "Докса" - Драма играеше един център-нападател - сърбин. Той ме взе под крилото си. Каза на шефовете: "Дайте му някой долар, че човекът играе без пари. С две деца е!". И гърците взеха да ми бутат пари под масата. Ако не беше това, нямаше да вържа двата края”, признава преди време футболистът.