Добромир ЖЕЧЕВ, един от героите във Флоренция: Това бе най-паметният мач в кариерата ми

Кой е единственият български футболист, който е участвал на финалите на четири световни първенства? Отговорът е само един - Добромир Жечев. Железният бранител, който е известен на всички като Бобата, навремето постави своеобразен рекорд, който едва ли ще бъде подобрен в обозримото бъдеще. Той има 73 мача и 2 гола в националния отбор, като девет пъти е негов капитан. А през 1959 г. стана европейски шампион за юноши. Жечев е юноша на столичния “Спартак”, където игра девет години и записа 216 мача и 7 гола в “А” група. Освен това през 1968 г. той стана носител на Купата на Съветската армия. След обединението с “Левски” през 1969 г. той облече синята фланелка и в следващите пет години изигра нови 153 мача, в които отбеляза и 12 гола. Два пъти стана шампион и още два пъти носител на купата. Така той регистрира завиден актив от 369 мача и 19 гола в първенството. Играта му се отличаваше с борбеност, всеотдайност и висок спортен дух. 

След приключване на активната си футболна кариера се отдаде на треньорството, като два пъти бе начело на “Левски” (носител на Купата на България през 1982 г.), “Хасково”, “Беласица”, “Локомотив” (Горна Оряховица), “Дунав”, “Ботев” (Враца), “Академик” (Свищов), “Велбъжд”, в Гърция, Кипър, Саудитска Арабия и Алжир. Бил е помощник-треньор на националния отбор и веднъж начело на тима заедно с още трима ръководители. Поводът да разговаряме с него е 50-годишния юбилей от историческия мач България - Белгия (2:1) във Флоренция.

- Боба, разкажи на по-младите любители на футбола как се стигна до този мач?

- Дебютирах в националния отбор в световната квалификация срещу Финландия при победата ни с 2:0 в Хелзинки на 16 юни 1961 г., а после участвах и на световните финали следващата година в Чили. В квалификациите за първенството на планетата през 1966 г. в Англия попаднахме в група заедно с Белгия и Израел, като белгийците бяха сочени като явни фаворити. Преодоляхме Израел и Белгия в София и вече си помислихме, че почти сме се класирали. Но белгийците ни разгромиха с 5:0 в Брюксел и класирането ни беше под въпрос. За да стигнем до трети допълнителен мач с тях, трябваше на всяка цена да победим Израел в Тел Авив, иначе отпадахме. Макар и трудно, се наложихме с 2:1 и вече всичко зависеше от баража с Белгия, който се игра на неутралния терен във Флоренция.

- В навечерието на този мач треньорското ръководство предприе един рядко срещан рискован ход, като смени девет от играчите, участвали в злополучния дуел с Белгия в Брюксел. От тях останаха само Аспарухов и Гаганелов. По-късно се твърдеше, че зад това решение стои председателят на Българската федерация по футбол Недялко Донски, а не толкова треньорът Рудолф Витлачил...

- Това действително бе едно много изненадващо решение и нищо чудно да е имало намеса на шефа на федерацията Донски. Но от друга страна, този ход имаше положително въздействие. В състава за Флоренция попаднаха футболисти, които по една или друга причина бяха пренебрегвани в някои от мачовете за сметка на други, и в тях имаше известно огорчение. Освен това те бяха класни играчи с качества, които бяха доказвали през годините. Вратарят Георги Найденов, капитанът Димитър Ларгов, Димитър Якимов, ветераните Иван Колев и Стефан Абаджиев (Теко), както и Александър Шаламанов и Иван Вуцов бяха футболисти бойци, на които можеше да разчита всеки треньор. Младият тогава Петър Жеков също вече бе доказал качествата си. Радвам се, че и аз попаднах сред националните избраници. Съставът ни беше своеобразна сплав от опит и младост

- Старши треньор на отбора бе големият чехословашки специалист Рудолф Витлачил, за когото се знаят много неща относно методите му на работа...

- Витлачил вече се бе доказал като треньор на Чехословакия, с който стана втори в света на първенството на планетата през 1962 г. в Чили. Той имаше нетрадиционни методи на работа и бе отличен мотиватор. Освен в националния отбор, той бе и начело на “Левски”, като имах възможност да бъда под негово ръководство при втория му мандат при “сините”. 

- Какво бе настроението преди мача?

- Определено бе приповдигнато, защото ни се отваряше шанс да се преборим за място сред финалистите на световното първенство през 1966 г. в Англия. Преди мача си направихме разходка из Флоренция, като взаимно се успокоявахме и си вдъхвахме кураж. Някои, както и аз, вече бяхме семейни и със съпругите си. На трибуните нямаше много публика, но 
белгийците преобладаваха и вдигаха невъобразим шум с кречетала. Сред тях бе и прочутият им певец Адамо, който бе дошъл, за да види победата на своя отбор
Българската група бе малобройна, но сред зрителите беше и прочутият илюзионист Мистер Сенко, който още в самолета ни забавляваше с всевъзможни фокуси и магии и накрая предрече наша победа. Неутралната италианска публика беше за нас, като при головете на Гунди горещо ни аплодираше.

- Знае се как се разви самият двубой, но ти как го видя отвътре?

- Още като чух националния химн, тръпки ме побиха от вълнение. Така беше всеки път, защото това е чувство, което не може да се опише с думи. Изненадахме белгийците не само със състава, но и с играта, която показахме. Всичките 11 футболисти играха на предела на възможностите си, но над всички беше великият Георги Аспарухов - Гунди. Тогава той бе в своя апогей! Впечатли всички специалисти не само с двата си гола-шедьоври, но и с цялостното си представяне. С пробивите си буквално разкъсваше белгийската отбрана, за която си остана неудържим, и на няколко пъти след негови удари само отчаяните намеси на вратаря Николай предотвратиха нови голове във вратата на съперника. 

- Със сърцатата си и пожертвувателна игра и ти напълно оправда доверието. След мача известният френски журналист Робер Верн от вестник “Екип” написа: “Жечев успя да неутрализира Ван Химст”. И прочутият белгиец попада в класацията от звезди, които са били обезвреждани от теб...

- Радвам се на тази оценка. Поначало най-доволен съм бил, когато “моят човек” не е успял да отбележи гол. Задачата на стопера е винаги да “хваща” най-добрите играчи на съперника, затова винаги съм бил “в устата на лъва”. По време на кариерата си бях щастлив да противодействам на Пеле, Еузебио, Герд Мюлер, Мацола, Рива, Ван Химст, Алберт, Хърст. 

- След нещастния автогол на Гаганелов ситуацията доста се усложни и в последните минути тежестта падна върху отбраната, която трябваше да отбива непрестанните белгийски атаки...

- Това е така, а освен това Иван Колев бе изгонен и съдията даде четири минути продължение, които ни се сториха цяла вечност Въпреки това удържахме натиска на съперника и накрая триумфирахме като победители. Отново подчертавам, че бяхме отличен колектив, който бе съставен от играчи бойци, които могат да се противопоставят и на най-силните. 



- След мача капитанът Димитър Ларгов припада в съблекалнята. Какво точно се случи?

- Да, прилоша му, но го напръскахме с вода и всичко приключи благополучно. Явно бе от преумора и вълнение, защото той буквално се раздаде на терена и доказа, че е истински боец. 

- Въпреки това някои на Запад се опитаха да пробутат версията, че припадъкът е вследствие на употреба на допинг...

- Пълни глупости! По мое време никога не съм чувал да се употребява допинг, а даже и не знам какво представлява това. 

- Как бяхте посрещнати в София?

- Като герои! Имаше много посрещачи на летището, хората ни поздравяваха навсякъде. Това беше и чудесен новогодишен подарък. През годините участвах в още много големи мачове, но двубоят във Флоренция си остава най-паметният в кариерата ми!