Добри Джуров спасил Стоичков от затвора

Случките и легендите около Христо Стоичков нямат край и повечето са известни на феновете. Ще припомним обаче една прелюбопитна история с Камата от далечната 1987 г.  ЦСКА гостува на „Ботев“ (Пловдив), тогава „Тракия“. „Червените” са в много добра форма и с уникален отбор, направил дубъл през пролетта на същата година. В състава блестят младите Любо Пенев, Емо Костадинов и Христо Стоичков, както и опитните Георги Велинов, Лъчезар Танев, Ивайло Киров.
„Армейците” обаче трудно играят срещу „канарчетата” в Пловдив.

През май месец губят с 0:1, а на 31 октомври им предстои поредно гостуване, което е от новия сезон.
Мачът се играе на стадион „Христо Ботев”, а трибуните са препълнени – изсипват се близо 30 000 футболни фенове. А  „жълто-черните” не са за подценяване. В тима се изявяват Марин Бакалов, Тодор Зайцев, Гецата Георгиев, Петър Зехтински, Атанас Пашев, Антим Пехливанов.
Преди мача обаче Стоичков има здравословни проблеми – боли го зъб и докторите му дават болкоуспокояващи хапчета. На терена обаче е видно, че нещо не е наред за ЦСКА. „Армейците” трудно пипат топката и логично падат. „Тракия“ печели пак с 1:0 след гол на Марин Бакалов от пряк свободен удар.

ЦСКА тръгва да изравнява и чак сега се сеща, че трябва да вкарва голове. Коварен шут на Ицо профучава покрай гредата. Пак той от 5-6 метра пропилява златен шанс. Стоичков се изнервя в последните минути, когато страничният рефер му вдига несъществуваща засада. Христо кипва, започва да ръкомаха в свой стил, а от устата му се изливат ругатни.
Публиката на „Тракия“ скача срещу него и започва да скандира: „Куче, Куче!” – прякор, който Стоичков мрази. След последния съдийски сигнал започват да го замерват с жълти стотинки и пакетчета със слънчоглед. Христо им показва юмруци и нахлува в тунела на стадиона, където се спречква с двама-трима футболисти на „Тракия“. После влиза в съблекалнята, блъска столове и пейки, псува.

На излизане от съблекалнята „жълто-черни“ фенове пак започват да го обиждат. Тогава Модерния ляв окончателно побеснява и се насочва към тях. Няколко милиционери се опитват да му попречат да се саморазправи. Сред тях е и майор от пловдивската милиция. Ицо посяга и къса единия пагон на офицера. На секундата двама униформени му извиват ръцете, а друг му щраква белезниците. Арестуват го, качват го в кола със синя лампа и го отвеждат в районното управление. В комунистическите времена да посегнеш на униформен, е грандиозен скандал и престъпление.
Шефът на РПУ-то обаче се оказва цесекар. Той звъни в кабинета на Добри Джуров, който нарежда да освободят Стоичков, като се заканва, че лично ще го привика на разговор.
Така Камата отървава кожата. Още на другия ден обаче той е привикан в кабинета на Добри Джуров. Генералът, който е заклет цесекар, прави Ицо на две стотинки. Порицава го за хулиганското му поведение и му казва: „Ако не бях аз, сега можеше и в затвора да те вкарат. Повториш ли издънката, няма да се намесвам, да знаеш!”. А Стоичков като никога стоял с наведена глава, по-нисък от тревата.
Свидетели пък разказват, че по време на екшъна бащата на Стоичков бил наоколо и успял да удари един шамар на разбесенелия се свой син.
 
 
 
 Модерния ляв в „афера” с дамски превръзки 
 
 Преди време съветникът на Тодор Живков Костадин Чакъров разказа куриозен случай как дефицитът на дамски превръзки изпратил Христо Стоичков в Испания.
"Обажда ми се шефът на Федерацията Андон Трайков, че Добри Джуров не пуска Стоичков в Испания. А опцията е да замине в рамките на един месец и да платят на българската държава 4 млн. долара. Отидох и казах на Живков, но на него не му се занимаваше с Добри Джуров. Помислих, помислих и на другия ден пак влизам:
- Абе, другарю Живков, 4 млн. долара ще пропуснем. Днес гледам сводката за стоковите пазари, знаете ли какъв голям дефицит има, няма дамски превръзки. Кое време сме, жените с парцали и вестници... Сега ако има свободни избори, ще ги загубим", припомня си Чакъров.
При такъв сериозен дефицит накрая Живков се съгласил.