Бразилци искат Георги Соколов  

Ако беше жив, това лято един от най-обичаните футболисти на „Левски” щеше да навърши 75 години. И обилно да полее рождения ден с водка. Георги Соколов-Соколето, наричан още и Йогата, заема специално място в сърцата на левскарите. За едни е виртуоз. За втори е най-великият. За трети – най-драматичният. За четвърти – най-големият неудачник. За пети е просто пияницата от квартал „Иван Вазов”.

Съдбата му е тежка, а последните години от живота му са изпълнени с мизерия и мъчение. И с постоянна битка с алкохола, който в крайна сметка печели мача.
А началото е като в хубава приказка, чийто край изглежда ще е още по-щастлив. На 15 години и 5 месеца вече е титуляр в „Левски”.

Дебютира в мач срещу „Спартак” (Плевен), а публиката го обиква до полуда. На 16 години и 2 месеца дебютира за „сините” в международен мач и става най-младият българин, играл на европейската сцена. И то не срещу кой да е, а срещу лондонския „Челси”. Преди да навърши 17, вече е национал на България и става най-младият футболист, обличал някога фланелката на родината си.

През 1960 г. треньорът на бразилския “Гремио” Родригеш и ръководството на отбора предлагат Соколето да играе в Южна Америка за 1 година - “за обмяна на опит”. Това може би също е “рекорд”. Георги става първият и май единствен българин, за когото има предложение от елитен отбор в Меката на футбола. Отговорът от София е: “Това е несъвместимо със социалистическия морал”, защото Соколето е “внукът на царския телеграфист”.
Отборът на ЦСКА навремето привличаше най-талантливите футболисти и точно от това произтича един от най-големите куриози в нашия спорт въобще.

Става така, че войник, служещ в школата на армейците, на състезание да е противник на ЦСКА и да го побеждава. Този войник е Георги Соколов. Въпросният мач е ЦСКА-“Левски” през 1962 г. Тогава редник Соколов вкарва единствения гол и “сините” печелят с 1:0. На другия ден в униформа школникът Соколов гордо застава пред строя и с вдигнат среден пръст казва: “Слабаци, марш всички в “Левски” да се учите на футбол!”. Заради тези думи, но най-вече заради гола си срещу ЦСКА, наказват Соколето с 3 денонощия гарнизонен арест.

За големия успех на юношите ни с европейската купа в София (1959 г.) се е писало много. Помнят се изгряващите Котков, Якимов, Величков, Кръстев, Китов. Но малцина знаят за една недостойна манипулация около Соколов тогава. Президентът на ФИФА, незабравимият сър Роуз, е така впечатлен от качествата и младостта на Жоро, че за футболния турнир на Олимпийските игри в Рим на следващата година му изпраща лична покана като почетен гост. За жалост, тази покана никога не стига до Соколов.

Между живите са вероятно онези, които са участвали в недостойната история.
По време на кратката си, но забележителна кариера Соколето често пъти е обвиняван в краен индивидуализъм и прекален стремеж към зрелищност. Един от основните му проблеми е спазването на тактическата дисциплина. Той е в чести конфликти с треньорите, че пренебрегва техните инструкции за сметка на тези на баща си – известният вратар Апостол Соколов-Поци.

Дарбата и съдбата на Георги Соколов поразително напомнят за Гаринча - считан от мнозина за най-великия футболист, родил се някога под слънцето. На 27 години Соколето окачва обувките на пирона. Следват дълги години на забрава и битка за оцеляване.
Соколето търси начин да преживее. Работи като таксиметров шофьор.

По-късно вози цистерна с нафта. За кратко време става богът на “Факултето”, защото другите избягват да общуват с циганите от махалата в столицата. А него дълго време го посрещат и изпращат с усмивки и най-често дори хлапетата му казват ту Жордао, ту Йогата, ту Белия вожд...