Борецът Лютви Ахмедов: Рънътъ праи бурбътъ  

Лютви Ахмедов е роден през 1930 г. в село Подайва, Разградско. Той е световен шампион по борба свободен стил от Техеран през 1959 г., световен вицешампион от първенствата през 1962, 1963 и 1965 г., олимпийски вицешампион от Токио /1964/, европейски шампион /1965/ и вицешампион на Стария континент през 1966 г.
Исполинът от Лудогорието изгрява в голямата борба някак изведнъж. Блестя с ярката светлина на звезда от световна величина в продължение на десетина години и слиза от тепиха като спортист, който никога не е усетил горчивината на поражението.

През 1956 г. младият треньор Райко Петров харесва Ахмедов и го взема в отбора. Часът на Лютви удря през 1958 г., когато в България тече турнирът за Световната купа. Трибуните на новия тогава стадион "Васил Левски" в столицата не успяват да поберат всички, дошли от четирите краища на страната. Мнозина си спомнят кумира на турската борба по това време Хамид Каплан. Изваяният сякаш от камък олимпийски и световен шампион нямаше съперник от класа години наред. Дошъл в София едва ли не на разходка, със самочувствието на пълен властелин в категорията на най-тежките. Отличава се с чудесна техника, невероятната бързина на реакцията и почти акробатическа  ловкост. В София Каплан разбира, че на мястото на нашия Юсеин Мехмедов, единственият, който може да му създаде трудности, ще участвува някакъв съвсем неизвестен борец – Лютви Ахмедов. И още преди да се е качил на тепиха, Каплан вече предвкусва сладостта на победата. Започва очакваният с нетърпение финал на финалите в категория над 97 кг. Лютви освен по ръст по нищо друго не отстъпва на Каплан. Турският борец видимо се ядосва, започва да нервничи. Е, време му е да вземе някоя и друга точка и да свърши с тази не чак толкова приятна игра. Но все не успява. Съперникът му е толкова бърз, колкото е и той, толкова ловък, колкото е и фаворитът. Тогава Каплан опитва и неотразимото си оръжие – силата. На силата обаче му отговарят със сила, по-голяма от неговата! В един миг, за да избегне опасността да загуби точка, е принуден да търси края на тепиха. Стадионът се тресе от овации за юнака Лютви. А той започва своята неспирна атака. Търси удобен захват, опитва влизане в краката, два пъти стотни от секундата не му стигат да мине зад гърба на отчаяно бранещия се противник. Най-сетне Каплан е поставен в партер. Лютви стяга краката му в желязната си прегръдка, издърпва го в центъра, превърта го във въздуха и го обръща с лице към небето. С последно отчаяно усилие опитният Каплан успява да се превърти, а Лютви тържествуващ, мигновено се сгромолясва върху гърба му. Онемелият от учудване съдия не признава туша, но не може да не отсъди голямата победа на Лютви Ахмедов. Бореца, когото дотогава не само той не познава...

Цяла година детронираният Каплан очаква реванша на световното първенство в Техеран. Там обаче заплахата му се превръща в примирение, тъй като Лютви Ахмедов завинаги му отнема световната корона. На най-високото стъпало на почетната стълбичка застава най-силният между силните – Ахмедов. До него, със сведена глава, вече бившият шампион Каплан, от другата му страна – съветският борец Дзарасов.

Лютви Ахмедов е известен и като автор на крилатата фраза „Рънътъ праи бурбътъ". Думите са изречени по повод храната в стола на един лагер, тогава на масата са един борец от лека категория и Ахмедов. Сервират им по тройка кюфтета и той възмутен възкликва, че не може и на двамата по 3 кюфтета, тъй  като "Рънътъ праи бурбътъ". На Ахмедов принадлежи и друга култова реплика: „Партията рани, ние борим.”