Анелия Нунева бягала с крив гръбнак  

 
Традициите в българската лека атлетика, и по-специално в женския спринт, са дълги, а една от легендите е родената в Бяла, Русенско, преди 54 години Анелия Нунева. Цели 20 години българката бяга в елита на световната атлетика, печели куп отличия и титли, но така и не успява да блесне на олимпийски игри, за жалост.

Първата й олимпиада трябва да е през 1984 г., когато се води млада надежда на родната атлетика. Но било писано, тъй като тогавашните социалистически страни, начело със СССР, бойкотират Игрите в Лос Анджелис по политически причини. Все пак в Москва се провеждат алтернативни състезания, които са обявени тогава за равни по значение с тези в САЩ. „През 1984 г. участвахме на турнира „Дружба”, който замени бойкотираната Олимпиада в Лос Анджелис – припомня си спринтьорката. - Спечелих един златен и два сребърни медала и държавата ми даде една волга и две лади. Подаряваха „Волга” за златен медал и „Лада” за сребърен. Лошото е, че след години не признаха постиженията ни, когато се определяха олимпийските пенсии. А ние на практика сме спечелили медали, не сме виновни, че някой е решил да бойкотира Олимпиадата.”

Четирите години на подготовка след това минават доста интензивно и през 1988 г. в Сеул българският спорт записва най-доброто си представяне за всички времена. Нунева също е повече от готова за медал, резултатите й са такива, че й гарантират място на почетната стълбичка. „Чувствах се превъзходно преди Олимпиадата. Бях на подготовка в Япония, поставях времена в рамките на 10,60-10,70 секунди. Казах си: „В Сеул е моето състезание”. В сериите, четвъртфиналите и полуфиналите бягах като на шега, нарочно спирах в последните метри, за да се пазя за финала. И преди последното бягане се чувствах превъзходно. Помня, че имаше фалстарт. После тръгнахме, Грифит-Джойнър беше пред всички, тя беше великолепна. Стигнахме до 70-ия метър и се случи онова нещо, скъсах мускул. Опъна ме отзад на бедрото, приклекнах заради високата скорост и финиширах почти на един крак. След това специалистите измериха, че времето ми е било в порядъка на 10,62 секунди, т.е. сигурен сребърен медал. Грифит-Джойнър спечели титлата с 10,54 секунди”, разказва Нунева.

Кариерата на Анелия се развива шеметно, но и доста неочаквано, тъй като родителите й не разрешавали да се занимава сериозно със спорт, а да набляга на учебниците. На всичко отгоре тя била освободена от физическо заради гръбначно изкривяване. „Като ученичка бях освободена от часовете по физкултура. Имах изкривяване на гръбначния стълб. Трябваше да стана на 50 години, за да осъзная, че от това дойдоха проблемите ми. Просто гръбначният ми стълб не издържа и в онзи ден на финала в Сеул. Постигнах всичките си големи успехи, бягания за световен рекорд с изкривен гръбначен стълб”, обяснява Нунева, която светът по онова време нарича Бялата негърка.