В София пускаха парно първо на активните борци  

Парното отопление и „Топлофикация“, които днес са синоним на обирджийство, бяха труднодостижима мечта по времето на социализма. Кварталите на активните борци обикновено бяха топлофицирани първи. Училища и детски градини, обществените сгради също, а накрая оставаха жилищата на обикновените простосмъртни.

Понякога се чакаше с години да се построи новото отклонение за парното, следеше се от всички и се коментираше от комшиите усилено. Помня суматохата, когато най-после беше построено новото разклонение и жилищната ни кооперация най-после получи зелена светлина за топлофициране. Естествено, най-трудният въпрос беше свързан с намирането на съответната бригада, изчисляването на съответните суми, събирането им и договарянето с работниците. Годината беше 1976-а и свободна стопанска инициатива нямаше никаква. И въпреки това тези бригади някак се промъкваха през желязната стена на социалистическата икономика и работеха на частно.

Частпром беше точната дума, хората се договаряха с работниците, без да се спазват някакви правила, даваха се цени на базата на някакво оразмеряване, които бяха в главата на главния бригадир. И толкова. Ако си недоволен нещо, си навличаш гнева на комшиите, които всячески се опитваха да се подмазват на майсторите. Изобщо сцените от култовия филм „Топло“ се повтаряха под една или друга форма във всяка софийска жилищна сграда. Човек гледа филма и си мисли, че се отнася точно за неговия вход. А на края на месеца плащах 17 лева – давах ги на „Топлофикация“ от все сърце.

В интерес на истината инсталацията, която тогава се изгради, и до днес ни служи вярно. А чугунените радиатори все още си вършат работа. Вече близо 50 години. Прави впечатление, че и в обществените сгради – училища, поликлиники, си ги пазят. Естествено, парното тогава струваше левчета и през целия сезон работеше на пълна сила. Част от ежедневието и бита ни. Днес е лукс, недостъпен за огромната част от българското население. Безбожно скъп лукс.