Уволнението на командира на полка

От 1951 до 1954 г. отбивах редовната си военна служба в поделение 45590 в гр. Кюстендил. След едномесечно обучение ни изведоха на летен лагер в Осоговската планина. При разпределението ни по взводове и роти аз попаднах в телефонния взвод на свързочната рота. От командира на взвода лейт. Иванов научихме само едно „Строй се“. Нищо друго. Отиваме на спортната площадка, посочва ни уреда и казва: „Скачайте“. Отиваме на стрелба, раздават ни патроните и казва: „Стреляйте“.
Един ден бяхме на занятие по физическа подготовка. Предстоеше прескок на двуметровия уред „Кон“. Предния ден при прескока на уреда „Коза“ всички се справиха отлично. Но прескокът на „Коня“ се оказа труден. Никой не успя да прескочи уреда. Всички го обкрачваха по средата. Занятието се наблюдаваше от командира на полка. Той привика взводния командир и му нареди прескоците да продължат със сложени на гръб раници. Без раници не можем, камо ли с раници. Получи се истинска комедия. На другия ден на занятието дойде ротният командир. Обясни ни как да скачаме и почти всички се справихме. След няколко дни взводният командир лейт. Иванов не се появи. Беше изпратен в друго поделение.

По-късно друг взвод имаше упражнение на спортната площадка. Заваля дъжд и всички се скриха в палатките. Това не убягна от погледа на полковия командир. Вечерта отново заваля и командирът на полка строи цялото поделение и в продължение на два часа ни държа на дъжда. Мокри до костите се прибрахме в палатките, но никой не се разболя за наша радост. Командирът на полка се отнасяше лошо и към офицерите, сержантите и старшините. Обиждаше ги и пред нас, обикновените войници. Една сутрин командирът на полка не се появи на развод. На третия ден полковият файтон спря пред поделението и от него слезе снажен офицер, по чин майор. Беше новият командир на полка, който беше много внимателен към всички командири и военнослужещи. При уволнението ни ни изпрати на гарата, пожелавайки ни успех в живота. По-късно от разказа на един от офицерите разбрахме, че бившият командир на полка бил необразован човек и когато партизаните влезли в Плевен и разбивали затвора, той се присъединил към тях. След това заминал за фронта, където за добра служба получил офицерски чин. След назначаването му за командир на полка започва да се държи грубо и да обижда офицерите и войниците. След сигнал на група офицери за своеволията и обидите на командира на полка до министъра на отбраната П. Панчевски същият назначава комисия, която установява, че написаното в сигнала е истина. Командирът на полка веднага бива уволнен, разжалван в чин сержант и изпратен в трудово поделение.

В полка имаше много добри и отлично подготвени офицери, като се открояваха ротните командири на свързочната рота – Фиданов и Ставрев. Те полагаха бащински грижи към нас и се отнасяха с внимание и уважение към всички ни. През 1958 г., отивайки на работа в СОУ „П. Р. Славейков“ – Трявна, съвсем случайно срещнах на улицата моя първи ротен командир в свързочната рота – Тодор Фиданов. Беше се уволнил от казармата и оглавил строително обединение в родния си град Пазарджик. Беше дошъл в Трявна да набира строители, тъй като градът ни се славеше с добри майстори строители. Почерпих го с балканска сливова ракия, която той много хареса. Аз също бях щастлив, че се срещнах с първия ми от казармата ротен командир.
 
Пенчо Пенчев, учител пенсионер, Трявна