Телевизията – пропагандното оръжие на партията

Българската национална телевизия започва да излъчва в Народна Република България през 1959 г., а само 7 години по-късно 60% от територията на страната ни е покрита с телевизионен сигнал.

През 1959 г. БНТ излъчва пряко манифестацията по случай 7 ноември (това е първото ѝ излъчване, а официално е открита на 26.12.1959 г.). В началото лукс, достъпен единствено до ограничен кръг от хора, през 60-те телевизията става все по-масово разпространена благодарение на изграждането на телевизионни кули, както и на създаването на завода „Климент Ворошилов“, където започва производството на българските телевизори „Опера“.

Телевизията навлиза все повече в живота на българина, а ролята ѝ като средство за масова информация нараства значително. БКП контролира изключително строго достъпа до информация, като влияе пряко върху съдържанието и естеството на новините и на ролята на тази медия като идеологически и „възпитателен“ инструмент.
В социалистическа България „информационните бюлетини“ започват с данни как върви жътвата, колко тона въглища са добити през последната седмица в мина „Бобов дол“, как върви гроздоберът из Мелнишко и т. н. Често на малкия екран се появяват образи на работници, кооператори, строители и герои на социалистическия труд. Проблемите, престъпността и дори бедствията обаче се крият от народа. Новините, които излъчва телевизията, са единствено и само положителни, а отрицателните са за „загниващия“ капитализъм в САЩ и на Запад. Постепенно се създава усещане за грандиозни постижения, прогрес и светло бъдеще.

Друг пример за влиянието на властта над телевизията са социалистическите сериали, най-известен от които е култовият „На всеки километър“.

В историята на българската телевизия не липсват интересни и до голяма степен абсурдни случки. Например през 1980 г. се провежда Олимпиада в Москва, където едно от българските участия е волейболен мач между нашата страна и Южна Корея. Ситуацията е изключително деликатна, тъй като Южна Корея не е призната за независима държава от България. Тогава от партията спускат нареждане към тв режисьора да показва картина само и единствено от нашето поле, а към коментатора – да не споменава името на съперника ни. Въпросният коментатор, Никола Йотов, се противопоставя на тази идея с мотива, че цяла България ще му се смее, но от властта му отговарят недвусмислено – по-добре да му се смеят, отколкото от утре да е бивш коментатор. Изпаднал в доста неприятно положение, цял мач Никола Йотов използва изразите „Съперникът напада“ или „Противникът се защитава“.

Фрапантен е случаят с кацането на американската мисия „Аполо 11“ на Луната, когато цял свят гледа пряка картина от това историческо събитие, а само една европейска телевизия освен съветската предава нещо друго – българската.

И докато изброените по-горе случки са по-скоро „безобидните“ начини на употреба на телевизията като средство за пропаганда и възпитание, с времето БНТ се превръща в един от най-силните инструменти на партията за моделиране на обществото – такова, каквото трябва да бъде според комунистическата доктрина. Образът на образцовия гражданин е скромен, трудолюбив, вярващ в идеите на социализма, поставящ всеобщото благо над своето лично. „Западната масова култура“ е заклеймена като упадъчна, пошла и деструктивна, а всичко съветско е издигнато на пиедестал – успехите в индустрията, „правилната“ политика, както и постиженията на съветските космонавти.
Комунистическата идеология отрича религията и християнските празници Коледа и Великден не са били официално чествани, но са празнувани от хората по семейному. Тогавашната политическа класа измисля как да засенчи тези важни религиозни дати – като по телевизията се показват изключително рядко излъчвани западни филми с известни актьори, които да приковат вниманието на тв зрителите. А може би съвсем „случайно“ в навечерието на Великден, когато по традиция трябва да отидеш и да запалиш свещичка в църквата, в телевизионната програма присъстват най-гледаните шоу програми, както и хитови филми като „Зоро“ от 1975 г. с Ален Делон. Целта е била хората да останат вкъщи и да предпочетат да гледат филм, отколкото да почетат християнския празник.

С течение на времето телевизията се превръща в главен източник на информация за масовото население. Именно поради тази причина през втората половина на ХХ век тя е под строгия контрол на БКП, а съдържанието ѝ бива силно цензурирано и филтрирано.