По времето на Бай Тошо видях само двама неграмотни

Какви бяха цените при социализма? Ето какво си спомням аз.

През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото по 18 без бурканчето, 22 с бурканче или в кофичка. Кравето сирене беше 2,60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има.

Минималната заплата беше 120 лв., но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, струваше 28 стотинки. Пресен сафрид – 64 ст. килото. Замразена скумрия 1,20-1,60 лв. според големината. Лютеница – 48 ст. апетитката, 60 ст. обикновената. Русенско варено (ама не от карантии както сегашното) – 1,30 лв. Консерва скумрия в собствен сос – 36 ст. Скумрия консерва в подлютен сос – 38 ст. Консерва „Ропотамо“ ( деликатесче) – 55 ст.

Македонската, известна като „Кучешка радост“, беше 3,30 или 3,60 лв. – дето сега ни агитират да Умрем за нея. Ама беше от месо. Кифлата беше 15 ст., баничката със сирене – от 15 до 20 ст. Бозата – 6-15-30 ст. Литър швепс - 60 ст. без бутилката.
Вино „лефче-кефче“ – 90 ст. Бялото – 97 ст. Коняк „Златна котва“ – 3,90 лв. бутилката. Ракия плодова – 3,90 лв., сливова – 4,90-5,10 лв. Коняк „Слънчев бряг“ май беше 4,80 лв., но може и да беше 6,80.
Захарта беше 70 ст., 18 лв. килото кафе, но през 1988 г. ги вдигнаха.
Всички велосипеди струваха 85 лв.

По времето на Тодор Живков народът работеше и ако и да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник и за тия години 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко...

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият – възрастен, другият – син на цигански барон. Ненавиждаше българите и демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек, съвестни. Това го виждах всяка нощ, като окъснеех, когато ходех по купони. Млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И нито млякото изчезваше, нито стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо, че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати. Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
 
Страхил Иванов