Когато „Кристал“ беше най-луксозният ресторант в София  

Публикуваме любопитен репортаж от списание „Наша родина“ от 1987 г. с автор Ангел Георгиев. Вижте кои луксозни заведения и народни закусвални са били най-посещавани в столицата през онези години.
 
Къде да обядваме, ако сме гости на столицата? Уютните гостилнички изчезват. Можем да въздишаме по тях: еди-къде си са приготвяли такъв стар фасул с люти чушки, че да си оближеш пръстите, или шкембе чорба, или качамак… И заедно с това не можем да не се съобразяваме и с новото, с научните изисквания за рационално хранене, с променящия се вкус.

Но... къде ще обядваме днес? Отправяме се към луксозния „Кристал“ с неговите 1236 луксозни места. Ресторантът е едно „малко чудо на архитектурата“, както ни уверяват рекламните диплянки на заведението, и то включва в себе си цялата обстановка: рефлекторното осветление, зеленината и т. н. Цените също са едно „малко чудо“: телешко варено – 1,75 лв., крем-супа – 1,68, зелена салата – 0,82, телешко филе – 4,22, телешки шницел с мозък – 3,33, луканка – 1,71, черен хайвер с масло и лимон – 10,91 лв... Салонът е полупразен, съвсем удобно за малка „блицанкета“. Две жени (архитект и инженер) отговарят любезно, че идват в това заведение за първи път. Доволни ли са? О, много! „Бързо обслужване, хубава кухня“.

На нашата маса обслужването позакъснява, вече двайсет минути не ни забелязват. Салонният управител се намесва – и до масата ни застават двама мъже. Часът е 13:20, от супата е останало само телешко варено. Иначе всичко останало си го има и се сервира с вежлив маниер. Не ни харесва шопската салата, краставиците са повехнали. Салонният управител обяснява, че снабдяването не е добро. На фактурата, която поискваме, без да са вписани цените на отделните ястия, е обобщено: 14,27 лв. Не е ли отворена вратичка за надписване? На следващия ден сменяме ресторанта със снек-бара на комплекс „Кристал“. Обслужването – безупречно. Бирата – добре изстудена, салатата – прясна!

Ако изберем някоя от закусвалните, ще трябва да се наобядваме бързо, защото наоколо има вече достатъчно правостоящи. Уютните гостилнички още не са загубили значението си, но не им достига хигиена: и на закусвалня „Септември“ (ул. „Граф Игнатиев“), и на шкембеджийницата на бул. „Христо Ботев“, и на други. Масите са без покривки, чистачките ги забърсват с парцал, трохи и капки мазнина – по столовете, приборите – похабени, бирата – топла.

Идва неделя – къде да обядваме? Не работят закусвалните, както и голяма част от ресторантите.

В понеделник аз търся инспектор от отдел „Търговия“ на СГНС, за да му доверя впечатленията си от една нелека седмица. Др. Стоян Даракчиев има готов отговор за всеки от моите въпроси:

Шкембеджийниците изчезват, защото няма суровина. Някога те бяха заведения за бедни. Днес се превръщат в място, където можеш да вкусиш един деликатес. Но суровината е дефицитна.

Вярно е, че има пропуски по отношение на хигиенните изисквания. Но като липсват общи работници? На много места се работи с половината от нужния състав... В съгласие с Декемврийската програма ние също държим за „народния тип“ заведения. В неделните дни имаме няколко дежурни закусвални. Хората са по Витоша или у дома си. В ресторантите се правят сватби, но не може другояче! Всеки има право да използва нашите салони, ние работим в името на човека.