Какво ни носеше Дядо Мраз

В онези времена не го наричахме Дядо Коледа, а Дядо Мраз. Той не нахълтваше през комина тайно по нощите, нито през входната врата на апартамента с веселяшкото „Хоу-хоу-хоу!“. И не пристигаше на 25 декември, защото Коледа като религиозен празник не беше на особена почит.

Децата, израсли на село, със сигурност пазят дълбоко в себе си милия спомен от читалищните тържества за Нова година. Те се провеждаха на 28-29 декември, за да може самият голям ден да бъде отпразнуван подобаващо в „семейството като основна клетка на обществото“. За културномасовиците тържеството означаваше поне месец къртовски труд. Подготовка на сценарии по мотиви от легендарното списание „Естрада“. В него се отпечатваха основно готови за поставяне на сцена програми, пиески, хуморески. Истинското оживление по лицата на малките обаче идваше чак при появяването на Дядо Мраз и Снежанка. Той – наметнат в протрит червен халат, съшит набързо от сръчните ръце на библиотекарката и налепен тук-там с памук. Тя – в бившите сватбени одежди на някоя близка роднина и с картонена коронка на главата, налепена с парчета от счупени стъклени играчки за елха. В кулминационния момент всяко хлапе трябваше да се представи на сцената със стихче или песничка, възпяващи красотата на родината, за да получи своя дар. Опакован в най-обикновена картонена кутия и много често увит в амбалажна хартия, нашарена тук-там с по някоя щампа на флорални мотиви. Това се намираше по магазините, това се ползваше за декорация.

Мечтата на момиченцата от зрелия соц беше да получат руска кукла с височината на едногодишно бебе. Като я положиш да легне, да си затваря клепките. Като я разклатиш, да казва „Мама“. За момченцата пък особено желан подарък беше пластмасовата „Татра“. Камионче за хубост, в чиято каросерия по-малките можеше да седнат и да се возят. Същински лукс бяха конструкторите с истински болтчета и гайки от метална сплав – бяха скъпи и най-често си позволяваха да ги купуват само училищата за колективно ползване в час по трудово обучение.

Финалът на читалищните тържества задължително беше томбола – една от малкото позволени в онези години форми на хазарт. Купуваш цял месец билетчета по 50 стотинки и помниш номерцата, написани на ръка от библиотекарката. Накрая някое току-що ощастливено от Дядо Мраз хлапе вади от шапката със сгънати талончета печелившите и заваляват награди. Те също са според наличността в магазините – точилки, лопати за смет, щипки за вадене на буркани. Двете най-големи печалби бяха торта и жив петел.
 
Д. Цветкова