Безплатното образование – гордостта на НРБ  

Средното образование в България е едно от големите постижения на социалистическия период. След Девети септември правителството на Отечествения фронт намалява гимназиалното образование от пет на четири години (по формулата 4+3+4) с обосновката, че единадесет години са напълно достатъчни за „подготовката за живота“. През 1959 г. се узаконява ново степенуване, изразено в 4+4+4 чрез Единното средно политехническо училище (ЕСПУ). По-късно се въвежда друг модел, който се запазва до 1991 г. Неговата тристепенност се изразява в задължителен за всички десетгодишен общообразователен курс, едногодишна подготовка с широк профил в определено професионално направление и едногодишно овладяване на професия. Последните две години оформят т. нар. Учебно-професионален комплекс (УПК) с реално производство, в което ученикът е със статут на работник или стажант. Този модел не издържа поради недостатъчната за такава мащабна реорганизация материална база. Освен това обучението в УПК откъсва гимназистите от подготовката им за висшите училища. През 80-те години се утвърждава средното професионално-техническо училище (СПТУ), което заедно с най-добрите техникуми привлича извънредно голям брой учащи се – за някои години над 130 000 души. Така през 70-те и 80-те години се стига до едно ясно изразено предпочитание към професионалните училища, които осигуряват възможности за работа в материалното производство, програмирането и информатиката. В София и по-големите градове на страната са създадени и много езикови гимназии.

През 70-те и 80-те години висшистите в България съставляват 3,1% от населението на страната, с което тя изпреварва високоразвитите държави като Франция, Италия, Норвегия. Цялата огромна за българските мащаби система разполага със задоволителен сграден фонд и отлична материална база. Сред най-авторитетните висши училища се нареждат СУ „Климент Охридски“, ВИИ „Карл Маркс“, ВМЕИ „Ленин“, ВИАС, ВИТИЗ и др.

До 1989 г. финансирането на българското образование е изцяло централизирано и напълно безплатно. През 70-те и 80-те години страната ни е сред световните лидери по качество на образованието, достъпно за всеки български гражданин. Учебниците са безплатни, а в горния курс на средните училища и за студентите са на символични цени. През 1989 г. в класните стаи влизат около 1 350 000 ученици. В страната врати отварят близо 5000 училища, а броят на преподавателите в тях е над 150 000. За учениците от горен курс и студентите има задължителни за всички бригади в помощ на селското стопанство. В горния курс задължително се изучва предметът Начално военно обучение, който има учебна практика, т. нар. „военен лагер“ за учениците от X клас. В средното и висшето образование са въведени и много идеологически дисциплини като Основи на комунизма, заменен от предмета Обществознание, Основи на социалистическото производство (ОСП) в средното и История на БКП, Политикономия, Диамат, Истмат и др. във висшите училища. Руският език е задължителен.

В средата на 70-те студентската стипендия е 45 лв. за успех над 4,50 и без подписан договор за разпределение в окръг и около 75 лв., ако си по договор, понеже за всеки окръг отпусканата сума е различна. Така например студент от Бургаски окръг взема стипендия 60 лв., а от Кърджалийски окръг около 100 лв. За учениците стипендиите са около 18 лв. и зависят от дохода на семейството при успех над 4,50 и без ограничения за доход при успех над 5,50.

Учениците и студентите имат възможност да се хранят в стол. До 1979 г. купонът за хранене е 0,30 ст. От 1980 до 1989 г. цената за ученически и студентски стол е 0,50 лв. В нея се включва супа, основно ястие и десерт. Джобните пари на учениците в България през социализма са били около 15-20 лева на месец, на студентите – 60 лева на месец. Джобните пари на учениците са стигали за една баничка, една паста и една газирана напитка на ден в обикновена сладкарница. По онова време една паста (от краве масло) в сладкарница струва 15-25 ст., газирана напитка – 15 ст., а в луксозно заведение парфе (от сметана) – 50 ст.

През 1978 г. началната заплата на учител с висше образование е 120 лв. След голямото увеличение на цените, случило се през следващата година, учителската заплата на млад висшист със стаж от 1 до 3 години вече е 155 лв., а на педагозите с полувисше образование месечното възнаграждение е 135 лв. Към 1989 г. възнагражденията на учителите с около 10-годишен стаж са съответно 165 лв. за полувисшисти и 190 лв. за висшист. Средната заплата за страната за 1989 г. е 274 лв., т. е. учителите тогава, както и днес са били с ниско заплащане, но с по-голямо уважение от страна на учениците и родителите им.