Проститутките в Руската империя

„Момиче без минало, с неопетнена репутация, но без никакви средства, иска да даде всичко, което има, на този, който й плати 200 рубли“ – подобен тип обявления не са били рядкост в петербургската преса в началото на 20 в. Любовта е била напълно легален бизнес, пише Профит.
 

Дами в жълто

До XVIII век проституцията (сводничеството) в Русия по принцип било забранено. С указ на Сената от 1736 г. блудниците трябвало да бъдат елиминирани. Но по време на управлението на императрица Елисавета Петровна в Петербург се появява първият публичен дом – открит от германка в богат дом. Съвсем скоро се налага да бъде затворен – едно от момичетата се оплакало, тъй като било заведено в дома по принуда. По времето на Екатерина II откриването на публични домове било възможно само в определени квартали в столицата. Дори суровият Павел I не ги забранявал. Той обаче наредил проститутките да носят жълта рокля.    Да се откриват бордеи могло само с разрешението на полицията. Не било позволено в тях да работят по-млади от 16-годишни. Самата съдържателка трябвало да бъде поне на 30 години и на не повече от 60 години. Забранено било приемането на клиенти в неделя и по празници. След като мине обедно време, забраната отпада.  От 1843 година проституцията в Руската империя става напълно легална. Сред другите грижи на полицията било да се ловят „безнадзорни“ жрици на любовта и да се регистрират, като се подлагат на медицински преглед. Поради това в много от големите градове били създадени специални медицинско-полицейски комитети.



Куртизанките били длъжни да ходят на преглед не по-рядко от 2 пъти седмично. Дамите с леко поведение се отказвали от своя паспорт – в замяна получавали жълт билет – удостоворение, че търгуват с тялото си. Това ограничавало правата на момичетата и развързвало ръцете на недобросъвестните съдържателки на бордеи. На последните им се полагало ¾ от заработеното.  А понякога и цялата сума! Освен това дрехите и тоалетите съдържателката продавала на своите „възпитаници“ на тройна цена, това ги докарвало до дългове и невъзможност да напуснат публичния дом.

Момичетата са различни

Момичетата с жълт билет били наричани „билетни“. За да се предотвратят безчинствата на алчните съдържателки на бордеи, с времето проститутките получили банкови книжки. В тях вписвали колко пари и от кого са получили. Любопитното е, че в бордеите работели и жени със завидно образование. Съдбата им била такава, че не можели да се препитават от друго. Основната част от проститутките обаче били нискообразовани селянки. Според данни за 1889 г. 70% от проститутките в страната идват от бедни семейства, 13.7% от състоятелни и 0.7% от богати семейства. За останалите информация за произхода им няма. Известно е, че е битувала практиката понякога съпрузите да пращат жените си да проституират, за да си попълват приходите за месеца. Затова не е удивително, че когато безработицата намалявала, броят на проститутките също намалявал. Имало и заведения, в които имало кристални полилеи, червени килими и всичко светело... Там търсенето било за интелигентни момичета, но също така и много красиви. Част от тези проститутки се борели за своите права, а към работата си подхождали с „отговорност“.



 

Формулярните...

Имало и такива. Наричали ги формулярни проститутки. Бил им издаван специален формуляр. Били по-независими, но често били заложници на обстоятелствата. Зависели от своите хазяи и постоянно рискували, когато били на улицата. Напълно било възможно да не получат обещаната сума, въпреки че са си я заработили. Рискували да бъдат намушкани или убити.  Тези от проститутките, които имали свой дом, успявали да развият добър бизнес. Наричали ги „аристократки“. Те приемали клиентите у дома, имали си „покровители“, пускали обяви във вестниците: „Млада и жизнерадостна девойка иска да помогне на възрастен мъж срещу прилично възнаграждение. Обича живота и неговите утехи“.


 

Жената трябвало да бъде загадка

В най-добрия случай – тайна. Така бил наричан третият „вид“ проститутки – тайни. Те не били регистрирани никъде, не минавали медицински прегледи, нямали нито жълт билет, нито формуляр. С други думи – били нелегални. По-често ставало дума за неопитни жрици, които са се наслушали на поетични разкази от бивши проститутки и формулярни жени. Те не се ползвали с никаква защита. Венерическите болести не само ги загрозявали, но и ги убивали бавно. Особено популярна тайната проституция била в началото на Първата световна война. Впоследствие сифилисът отнел много човешки животи. През 1910 г. от тази болест са били болни 50% от проститутките. Четири години по-късно цифрата нарастнала до 76%.
 

Сексуалната революция и не точно...  

През 1917 година любовните жрици получили свобода. Но не и в плана на кариерното развитие. Просто жената била обявена за „също човек“. В тази връзка били разпуснати лекарско-полицейските комитети, а проституцията била забранена. „Ощастливените“ дами охотно се съгласили да имат права и неохотно да се откажат от любимата си професия. Затова решават да създадат профсъюзи. Болшевиките решават проблема бързо и без сантименталности – жриците били пратени да се трудят – а по време на военния комунизъм направо ги застрелвали. Привържениците на Ленин и хуманистите се опитвали да социализират „леката кавалерия“ като „жертва на капиталистическия строй“. Тези старания жертвите не оценили и започнали да продават телата си с високо вдигната глава. Социалната профилактика не вършела работа. В наши дни в Русия се предвижда административно наказание за проституция. Ако поддържате бордей – може да влезете в затвора.