Деца спасиха баща ми в концлагера Демир хисар

Някои казват, че само в приказките стават чудеса. Понякога обаче животът ни подлага на изпитания, в които се смесват реалност и вълшебство. Такава история искам да ви разкажа. 

... Нейното начало е в далечната 1943 година. По пътищата на Европа бушувала войната. Властите в България предприели мерки за изземване на житото от селяните, за да го изпратят на немската армия. Баща ми се противопоставил на това, заявявайки, че така обричат на глад семейството му, в което имало 4 деца - по-малки сестри на мама. Той не е членувал в никаква партия, не се е занимавал с революционна дейност. 

Бил един от образованите за онова време хора. След завършване на основно образование известно време учил в ТМТ “Д-р Василиади” в Габрово, а след това завършва земеделското училище в Павликени (Диплома № 68/1929 г.). Известно време работил като писар в немска фирма, строила пътища в България. Любовта му към земята го връща на село. Няколко години по-късно се оженил за мама - внучка на един от заможните хора в селото - хаджи Ирман.

Сблъсъкът с местните власти преобръща живота му

Една нощ е арестуван и отведен в неизвестна посока. Същата нощ в селото са арестувани няколко мъже. От техните близки мама разбира, че са откарани в концлагера Демир хисар. 
Две седмици по-късно се ражда сестра ми Йорданка.

Условията, в които живеели концлагеристите, били ужасни. Снабдявали се с питейна вода само от един кладенец. Често пъти охраната правела засада по пътя им до там и стреляла по тях. Рикоширал куршум измества капачката на дясното коляно на баща ми. С годините това му създава много проблеми.

Концлагерът бил ограден с няколко реда бодлива тел. Наоколо обикаляли дрипави малчугани - деца на гръцки антифашисти. Болката на татко от раздялата със собствените му деца го сближава с тях и той много пъти делил с тях оскъдния си залък. Помежду им се зародило истинско приятелство. През лятото в концлагера избухнала епидемия. 

Няколко затворници починали. Болестта не подминала и баща ми

Когато децата разбрали това, започнали всеки ден да му носят отвара от билки, която приготвяли техните близки, и чудото станало - той оздравял. След близо година престой затворниците били освободени. Гръцките деца дошли да се сбогуват със своя приятел от България. Случаен фотограф им направил снимка.

След завръщането си в селото концлагеристите разбират, че властите се готвят да ги изпратят на фронта в т. нар. Черна рота - което означавало сигурна смърт. Настъплението на Червената армия осуетява тези планове.

През 1945 г. татко е поканен и става член на БКП. През януари 1946 г. се ражда сестра ми Дора. Имало купонна система - включително и за хляба. Когато сестра ми навършила 6 месеца, той отива в общината да отпуснат купон и за нея.

Не съм те карал да го правиш - бил отговорът на чиновника.

Баща ми беше горд човек. Не спорил с него, нито се жалвал пред някого. Отишъл вкъщи, 

взел партийния си билет, занесъл го в общината и никога не го потърсил обратно

До края на живота си остана безпартиен. Не е получавал никакви облаги като концлагерист. След навършване на възраст получаваше земеделска пенсия. Но винаги казваше, че е много богат. И с гордост добавяше: 

“Моето богатство са моите деца”.

 Дали е имал право да казва това, отсъдете сами:  Когато се събрахме да отпразнуваме 55-ата годишнина от съвместния им живот с мама, на масата сред насядалите им деца и внуци и техните половинки имаше: петима лекари, двама учители, инженер, журналист, акушерка (един мандат и кмет на родното й село). Няколко години по-късно богатството му се увеличи с още двама зъболекари, трима юристи, икономист, инженер. 

До края на живота си татко пази като скъп спомен снимката си с гръцките деца. 

Мечтаеше някога да отиде и да потърси своите спасители. Не доживя до този ден 

Почина през 1998 г.

Същата година най-малката му внучка, моята дъщеря, току-що завършила с отличие медицина, замина за Гърция с амбицията да си вземе специалност. От първо явяване защити дипломата си на лекар в Атинския университет и започна работа в болница “Агия София”. Нейна приятелка я поканила на гости в родното си село. Сутринта момичетата още се излежавали в леглото, когато тяхна съседка се втурнала при тях разплакана и казала, че старата й майка, за която се грижела, агонизира. Съпругът й търсил връзка със Спешна помощ. Дъщеря ми веднага отишла при болната старица. Знанията, получени в института, и краткият й опит като лекар помогнали бързо да установи причината за агонията на старата жена - тя била глътнала езика си. Без никакво суетене с подръчни средства успяла да се справи със ситуацията. Когато екипът на Спешна помощ пристигнал, бабата вече дишала нормално. Гръцките лекари не пестили похвалите си за младата си колежка от България.

... Казват, че животът е една въртележка. Някога през далечната 1943 г. непознати гърци спасяват живота на баща ми. Точно 60 години по-късно най-малката му внучка спасява живота на непозната гъркиня. Кой казва, че само в приказките стават чудеса?

Елена ДИМОВА,
 Габрово