Младен Николов: Да спасиш човек от гладна смърт не е престъпление  

Срещам Младен Николов като водач на автобус, който бързо се пълни с екскурзианти. Младен е баща на две деца, син и дъщеря - на 25 и на 16 г. Пътувал по екскурзоводни линии, предимно в чужбина. Професионален водач станал от 1987 г. 

Оттогава до днес обиколил по няколко пъти Европа и цяла Азия. Многократно бил в Русия и казва, че е бил навсякъде, колкото и голяма страна да е, пребродил я надлъж и на шир. През последните години пътувал по редовната автобусна линия до Дамаск. Днес това е невъзможно заради войната там. 

Пътувал по редовна линия Румъния-България-Сирия и обратно. Превозвал сезонни работници, студенти, туристи и такива, които живеят в България и Румъния. Три години пътувал по тази редовна линия, но войната прекъснала всичко. Веднъж, било в началото на войната, докато прекосявал град Хомс към поредната си спирка, попаднал на кръстосана стрелба. Дори 

стреляли по автобуса му,

но за щастие не го улучили. Успял бързо да се измъкне от огъня и да избяга. Отървали се на косъм от смъртта. Но казва, че днес там е страшно. Питам го за ситуацията с мигрантите, какво е мнението му. Младен смята, че трябва да се помогне на тези хора, които бягат от войната, разрушенията, от смъртта. Но големият въпрос е как ще се справи Европа с това огромно нашествие, как ще се разпределят мигрантите и как ще се приютяват и настаняват, докато спре войната там и се върнат по родните си места. Това е трудна дилема, от която е потърпевша днес цяла Европа. Трудно е да се спре напливът, нестихващият поток от многохилядно множество, още повече че не са само сирийци, а има афганистанци, иранци, пакистанци, африканци и какви ли още не. И ако човек се вгледа в човешкия поток, ще забележи доста смущаващи неща, смята Младен. До жена с дете се движат още десетки млади мъже без багаж, подстригани, с много пари, със скъпи мобифони и таблети. Това не са бежанци, бягащи от войната, бедстващи и страдащи хора. Но правото на всички в наше време е да емигрират където решат, стига да не нарушават законите на страните, в които искат да мигрират. 

Засега натискът от мигранти е много голям 

и Европа трябва да се замисли какво да ги прави. Те са гладни, измъчени, а гладът подтиква хората към агресия и престъпност, смята Младен. А и ние всички следим новините и виждаме, че това вече се случва по места, където има голямо струпване на бежанци. Понякога те не искат помощите на Червения кръст, изхвърлят храната, водата, дрехите, защото не били от Червения полумесец. Религията им ги ограничава да приемат протегнатата ръка. Като ги гледа, Младен смята, че тези, които днес бягат към Европа, са бедните, необразованите. Богатите и заможните отдавна и първи избягали на Запад и са се установили без проблем с парите и богатствата си. Проблемът е с бедните и гладните. Младен признава, че е помогнал на много сирийци да се придвижат към Европа. Дори се случило така, че попаднал в затвора в Италия за пренос на човек без документи. Това станало миналата година. Спрели ги на границата и като разбрали, че сириецът е без документи, ги задържали - него и Младен, като превозвач на този нередовен пътник. Но Младен познавал този човек. Той бил християнин и умирал от глад в Гърция. Искал да му помогне, защото също е християнин. Човекът гладувал, живеел до кофите с боклук и се препитавал с остатъци. А бил млад мъж, образован, фармацевт. Младен го откарал в Италия, предали се на властите, заключили ги, всичко протекло спокойно и нормално. Питали ги откъде го е взел, проверявали, пак разпитвали. Младен останал девет месеца в затвора за един човек, а не за повече хора. Прекарал онзи човек до Италия без пари, дори казва, че не помни името му, но той вече му се обадил веднъж от Швеция. 

Младен не се смята за трафикант, 

просто помогнал на един човек, на християнин като него да се спаси от гладна смърт. Помогнал на жив човек, когото не можел да отмине. Трафик се прави за стотици хора, за оръжие, за дрога, но не и за един човек, обяснява Младен. Това е помощ. Едни го правят за пари, заобикаляйки закона, други без пари, по убеждение. Като него. Дали ще преведеш един човек през реката или по пътя, е все едно, важното е да се спаси този човек, да му дадеш шанс да оцелее, вълнува се Младен. Казва, че би го направил пак, ако се наложи, дори и да рискува отново свободата си. Виждал стотици бедстващи какво правят, няма какво да ядат, виждал ги гладни измръзнали, мокри от дъждовете, зъзнещи в студа. Това са човешки същества като мен и теб! - подчертава Младен.

Когато го задържали в Италия, попаднал в затвора в Бари, но нямал присъда. 

Просто чакал да дойде неговият ред да бъде разгледано делото му. Правосъдието било претрупано, чакало се с месеци, понякога с години. Все пак имал адвокат, по когото похарчил 12 хиляди евро. Имало в затвора магазин, болница, всичко можеш да си купиш, дори маратонки. Ако нямаш пари, можеш да работиш. Да чистиш, да помагаш, да вършиш всякаква логистична дейност. За това плащат. Но Младен не работел. Разбрал, че може да посещава вътре нещо като начално училище, подобно на първи-втори клас. В това училище се обучавали абсолютно неграмотни хора, попаднали в затвора, а такива били много, даже сред италианците. Имало и много българи за всякакви престъпления. Младен понаучил езика, преподавала им проститутка, но със съответно образование и подготовка за това. Дори на моменти било забавно, ако не било всичко останало. След девет месеца, когато все пак му дошъл редът, като разгледали обвинението, съдиите решили, че не си заслужава за един човек да остава повече и го пуснали.

 Дона АЛЕКОВА