Христо Ботев се е крил в мазето на прабаба ми  

Тази година ще се пише и говори за Ботев. Геният, поетът, публицистът и революционерът, който заслужи уважението на целия народ, загина на 28 години. Ще споделя какво съм научил от моята баба Христина и от поп Балия, който идваше баба ми да го лекува.
Тя е била на 8 години по време на освободителната Руско-турска война. Сутрин ставаше рано и след като разравяше от пепелта въглените и запалеше огнището, слагаше кафеника и си правеше кафе от ръж. Разказваше ми как са живели под турско робство. Как са излизали накрая на града да чакат руските освободители. Как са се крили в метоха при третото горене на Калофер от башибозука и са слушали писъците и воплите на измъчваните жени и мъже на Циганска могила.

Семейството на даскал Б. Петков е живеело в съседната къща на баба Въла. Майката на баба ми ѝ е разказвала за Христо. Той идвал при нея, носейки царевичен хляб, и предлагал бартерна сделка за ръжен. Казвал: „Бабо Лале! Нà ти от нашия хляб и ми дай от вашия, защото много го обичам". Семейството са живеели в сиромашия. Той бил много буен, любознателен и начетен за възрастта си. Когато изхвърлил сина на каймакамина през прозореца на училището, се е крил в мазето на прабаба ми, докато чорбаджиите уредят въпроса с турчина.

При баба, която беше народен лечител, идваше поп Балия, тя го лекуваше. Той беше благороден старец на 106 години. Съученик и приятел на Христо Ботев. Аз бях много буен и вършех пакости. Той ми разказваше за Христо."Че и той беше много буен и баща му често го наказваше. Макар и по-малък, беше като воевода на децата от махалата и в училището. Той или беше за, или против. Усмиряваше го само присъствието на едно момиче, в което беше влюбен. Когато баща му се разболя, той се върна да го замести в училище. Да, но шило в торба не стои. На празника на Кирил и Методи той произнесе в училищния двор пред учениците и населението бунтовна реч. Добре че каймакаминът не знаеше български, та някак му се размина. Четях стихотворенията му и се удивлявах на неговия поетичен талант. Те бяха точни, бунтовни и те хващаха за сърцето. Гений".

Съдбата ми даде възможност да научавам много неща от първа ръка. Баба имаше приятелка, баба Мута, която беше на 108 години. Тя също помнеше Христо. Казваше: "Беше красиво момче, с широки плещи, много здрав и пъргав". 

Неговите стихотворения те хващат за сърцето. И сега, вече на близо 83 години, аз помня голяма част от тях. Те са актуални и днес и ние трябва да си ги рецитираме. Правят ни силни и пò българи, защото много станаха предателите, които продават България за стотинки.
 
 
 
Христо Джуров