Благодарна съм, че работя, само с пенсия ще умра от глад!

Постоянните посетители на столичния Женски пазар, любители на току-що изпечените тестени закуски, познават добре Борка Калинова, макар да не знаят нейното име. 

Свикнали са с ведрото й дружелюбно отношение, независимо какъв е клиентът, колко души са се струпали на опашка и кое време на деня преваля. Човек като огладнее, става припрян и раздразнителен, затова се опитвам да бъда бърза и точна, твърди тя. 

Неустоимите ухания на прясно изпечен хляб привличат като магнит. В тесния двор има и друга баничарница, на ъгъла скара, в съседство е закусвалня, околовръст отвсякъде са сергии и многолюдно човешко гъмжило, придружено от оглушителен шум. Всичко това би разстроило хора с лабилна нервна система, каквито впрочем съвсем не липсват. 
Подобно на много други работещи пенсионери, 

обаче Борка търпеливо продължава работа с неизменно темпо

Докато сръчните й ръце подават поръчаната баничка, поничка, кифла или каквото излезе от фурната, брои точно парите с неуморна учтивост и уважение към човека насреща. Борка е доайенът сред продавачките, нейната скромност и работливост дават пример и тон и на колежките й, повечето от които далеч по-млади от нея. 

67-годишната агрономка от София е все там, в делник и празник, два дни работи, два дни почива. Макар да е на крак непрекъснато, не се оплаква от нищо. Тъкмо обратното, говори с признателност за своите работодатели, които й дават възможност да си добавя доход към пенсията, а и още стаж да натрупа. И така е вече 17 години. 

- Ако бях само на пенсия, ще трябваше да бъркам по кофите - казва жената. - Виждам ги тия, които го правят, е, сред тях има висшисти, ама по разни причини са изпаднали чак на дъното. Един инженер имаше, топлофикация го осъди и му взе апартамента, сега спи където падне и вади от кофите на пазара едно-друго за ядене, страшно е! Аз преди бях агрономка, завършила съм агрономически факултет, разказва Борка. Занимавала съм се с цветя, със зеленчуци. И въпреки че работата ми беше втора категория, защото работех с химикали, препарати за растителна защита, 

при 43 години стаж взех възможно най-ниска пенсия - към 200 лв. е едва сега 

Не се оплаквам, колкото, толкова, но как се живее с тия пари? А когато се пенсионирах, беше още по-малка. Не можехме да се справим със съпруга ми, децата ни, син и дъщеря, още бяха малки, учеха, затова почнах отново работа, пък докъдето мога.

Борка Калинова е една от над стоте хиляди пенсионери, които според статистиката продължават да се трудят и след като излязат в заслужен отдих. Още над десет хиляди си търсят работа, а едва 13 на сто от тези възрастни работят за удоволствие и за да поддържат социалните си контакти. 78 на сто са наети лица, 60 на сто работят в сферата на услугите, а 10,5 на сто работят на непълно работно време От всички заети, получаващи пенсия, едва 23,9 на сто са самостоятелно заети, ще рече - имат фирма. Основната причина хората да остават на работа въпреки получаването на пенсия е чисто финансова.

- Според последно изследване на НСИ всеки пети пенсионер има своя фирма, вие не помислихте ли с вашия опит и знания да направите също фирма - сега е модерно да се говори за биоземеделие, за екокултури? Или поне да работите в такава фирма - ферма по-точно?

- О, не, това е сложна и скъпоструваща дейност, иска инвестиции, а и млада ръка. А фермерите сега, общо взето, засаждат определени култури, които нямат нужда от много работници, защото всичко се работи с машини - сее се, сади се, копае се с машини. Отглеждат предимно жито, слънчоглед, царевица. Значи или трябва да имаш ниви, или да ги наемеш, или трябва да купиш машини, или да ги наемеш - колко пенсионери могат да си го позволят? По-скоро за младите е тази работа. Но младите продължават да дирят горчив хляб по чужбина, защото тук работа за тях продължава да няма - само нископлатена и нискоквалифицирана!

- Как виждате бъдещето на страната сега, с втория кабинет на Борисов и вече действащата пенсионна реформа? На какво се надявате?

- В младите ми е надеждата, ние сме си свършили работата, за нас каквото - такова, ще го изживеем! Ако стигна до премиера Борисов, със сълзи на очи ще го моля да задържи младите тук, държавата трябва да им помогне да си останат у дома, вместо да хукват да слугуват в чужбина! Трябва да поощрят раждането и отглеждането на деца, на първо, на второ, на трето, защото България има нужда от свежа кръв, от народ! Но повече от три деца не смятам, че е нужно сега да се стимулират, защото други се възползват от тия привилегии. Много се вълнувам, като говоря за тези неща, иска ми се политиците ни да се държат като истински държавници, да милеят за хората. Иска ми се бъдеще да видя за младите тук, в България, тази хубава наша страна... 

Гласът й се разтреперва, от очите й тръгват сълзи. Млъква, преглъща, овладява се и се обръща към пристигналия клиент - опърпан старец, който мирише лошо: 

- Моля, кажете, какво да бъде за вас?