Шнурчето немой да викате, че е мартеничка - магия е за любов и здраве

Две баби от разложкото село Горно Драглище учат деца от различни краища на страната на стари занаяти, легенди и стари народни песни в селска къща, в която има специален етнографски кът. 

Децата гостуват в селото, когато ходят на екскурзии в Пиринския край, а заниманията им при двете баби са нетрадиционен урок за духа на българското село, който се пази и се предава от поколения на поколения.
Докато се забавляват с децата, баба Янка и Вили не пропускат да ги посъветват да не бягат по чужбина, ами да си останат в България, защото от родината, по думите им, по-хубава няма. 

“А шнурчето, викам, не мой да викате, че е мартеничка. Ние двамата млади ги свиросаме яко, връзваме ги яко никога да не се делят, да се обичат, да остареят, побелеят като Пирин планина - е така са зейнали като гарчета да ни слушаа.” 

В занаятчийската стая на двете баби Вили и Янка е пъстро и интересно. Децата се учат да предат на хурка, да тъкат на стан или разбой, както го наричат тук, да точат баници, да правят захаринки - бонбони. 

“Щом дойдоа, ние го посрещнем с пита и с меродия, нашенска меродия, която нема нищо общо с шарена сол. Я ги обличам с носийки и почваме тука да си играем с децата песнички, хорца, обаче ненгаш от наште баби песни - не такива сега съвременни и модерни, и на децата им е много забавно”, каканижат напевната си реч баба Янка и баба Вили.

Тук децата научават и стара легенда, предавана във времето, вплетена в малка пухкава топка, която всеки може да изработи, докато бабите я разказват.

Когато двама млади се женаа, на сватбата води младоженецо с пушенце непременно, иска да има бели цветове, цървени и пъстри, и сега я на децата им разправям така - белите цветове и е така де - легендата им разправям: белите цветове са за дълголетие на младите, що се женаа, червените цветове са за тяхната любов, а пъстрите ние в нашия край викаме да си родаа много момечета и деца.

Текст и снимки 
Поли БОЯНОВА