Защо мъжете и жените в някои храмове стоят разделени?

От античността има свидетелства за схващането, че по-голяма ценност има "дясното", вкл. дясна ръка, десен крак, дясно око дори (виж Мат. 5:29). Това се е запазило и до днес, когато поставяме уважавания от нас човек от дясната си страна, като ние му заставаме отляво. Това е засвидетелствано и в Стария завет на Библията (3 Цар. 2:19).

В православното богослужение подреждането на свещенослужителите по старшинство става също при спазване на принципа: дясно-ляво-дясно-ляво и т. н. Явно това е дало и основание за такова подреждане на вярващите, когато те се разделят по пол. В едно патриархално по своя произход общество дори не прави впечатление, че по този начин на мъжете се дава предимство. Същото е и с "изпращането" на жените на балкона на храма, което, между другото, има паралел и в традицията на разделяне на вярващите в джамията, макар ислямът да се е появил 6 века по-късно от християнството.

Вероятните интерпретации на това явление на подреждане на мъже и жени в православния храм с притчата за Страшния съд и разделянето на добрите (с метафора - овците) отдясно и лошите (метафорично - козите) отляво (Мат. 25:33) е насилване на текста.

Наистина е проблем дори пропускането на мъжете по-напред при взимане на причастие или дори на нафора. Направо е нелепо и обяснението, че жените трябвало да си покриват главите и раменете, а и да не излизат напред пред мъжете, защото съблазнявали мъжете. В крайна сметка тези "мъжки" обяснения не взимат предвид реалността, че и жените се съблазняват от мъжете. Въпросът е наистина затова ли сме отишли в храма и не можем ли да въздържим погледа и мисълта си поне в храма от такива съблазни? Естествено, въпросът е риторичен.