Светената вода от Богоявление е най-целебна  

На 6 януари празнуваме един от големите християнски празници – Йордановден. Според религиозните вярвания на този ден Исус Христос е покръстен в река Йордан от Йоан Кръстител. По традиция на Богоявление кръстът се хвърля в ледените води на река или друг водоем и младите мъже се втурват да го хванат. Народното поверие гласи, че през нощта срещу Богоявление небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи. На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква.

След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите.

Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.