Легендарният български класик Иван Вазов е оставил не само безсмъртни литературни произведения. Изследователите на творчество му се впечатляват и от многобройните любовни истории на великия поет и писател, които са го вдъхновявали за сътворяването на прекрасни творби.
В списъка на сексуалните похождения на Вазов влизат еврейка, рускиня, полякиня, две туркини, гъркиня и много българки. Бил международен сваляч, така да се каже. Най-известна е връзката му със значително по-младата от него поетеса и известна софийска хубавица Евгения Марс, в която Вазов се влюбва от пръв поглед, срещайки я в трамвая за Княжево. Тогава Евгения била на 28 години. Както твърди клюката, вече възрастен, над 70 години, поетът починал в нейните обятия по време на бурен секс. Но има и друга версия. Тя е на семейството му, което твърди, че Вазов е умрял в присъствието на близките си, малко след като всички обядвали заедно на 21 септември 1922 г. Вазов боготворял Евгения, която била женена, с две деца. На нея той посвещава най-хубавата си стихосбирка с интимна лирика „Люлякът ми замириса”.
Друга софийска клюка подсказва, че последната тръпка на писателя била младата Дора Габе. Поетесата обаче разказвала наляво и надясно, че с Вазов си говорели само за поезия!
Връзката на автора на „Под игото” с гъркинята по произход Пелагия остава на заден план, но и тя е твърди любопитна. Вазов се запознава с пловдивчанката Пелагия в курорта с минерални бани Хисаря и двамата се любят щастливо две години. На „вдъхновението Пелагия“ поетът посвещава творбата си „В царството на самодивите”.
Иван Вазов споделя подробности за тази история с известния литератор от онова време проф. Иван Шишманов: „За щастие или нещастие, след разгулния и изпълнен с умствени занятия живот попаднах на една нова страст. При една разходка до Хисаря се запознах с една млада дама, с която се случвах в хотела. Тая дама беше метреса на един адвокат хърватин. След Хисаря, в Пловдив, се сближих с нея. Тя заряза своя покровител и стана моя. Без да дойде при мене. Аз бях с майка си и сестра си, с малките си братя... Две години изпитвах блаженството на взаимната любов. По едно време я поиска за жена един руски полковник, който живееше в София и аз, с разкъсано сърце, трябваше да се разделя с нея. Животът ми се помрачи. Денонощно бях занят с мисълта за нея, но страдах тайно. За да заглуша страданията си, аз потърсих лек в поезията и написах „В царството на самодивите“, за да забравя в мира на фантазията, в далечните области на бляновете тъжната действителност.“
Откъси от поемата „В царството на самодивите“ започват да се отпечатват в началото на март 1884 г. във вестник „Народний глас“. В края на април, за да се разведри от продължаващата мъка по изгубената любов, Вазов предприема пътуване с параход до Италия заедно с приятеля си Михаил Маджаров. Стихотворенията, написани по време на пътуването, са събрани в стихосбирката „Италия“ (1884 г.). За едно от тях, със заглавие „4 май“, поетът казва, че това е именният ден на „оная“, както наричал напусналата го приятелка. 4 май е денят на света мъченица Пелагия и младата пловдивчанка, с която прекарва двегодишна любов и която после при раздялата му донася мъки и страдания. В стихотворението поетът отговаря на въпроса кое най-бързо бяга. По-бързо от елена, орела, вятъра, бурята, звука, куршума, светкавицата, кометата бягат и отлитат „най-щастливите дни“. А най-щастливите дни, които така бързо са отлетели тогава, са дните на любовта му с Пелагия.
Тяхното запознанство в Хисар станало в хотела на пан Мокренски, където обикновено отсядали Вазов и приятелите му, през есента на 1881 или в ранната пролет на 1882 година. Раздялата била в края на 1883 г.
В книгата си „Неканоничният Вазов“ (2011 г.) Катя Зографска изказва предположението, че прототип на змеицата от поемата „В царството на самодивите“ е младата пловдивчанка Пелагия. Защото вирът на „похотливата змеица“ ни отвежда асоциативно към хисарските бани с горещия серен дъх, където поетът е срещнал фаталната си приятелка. „Любовната змеица“ преодолява магическата защитна сила на водата от самодивския вир, в който поетът предварително се е потопил и добротворните му спътнички, Музата и Вилата, едва успяват да го спасят. Любопитно е, че наистина някога смятали за сярна една от хисарските бани – „Кюпчеза“, закътана сред дърветата в малката долчинка отвън западната порта. После, кой знае защо, серният дъх бил изчезнал и химическият анализ показва липсата на сяра.
За Вазов именно хубавата жена е шедьовърът на природата. Това свое мнение той споделя пак с проф. Шишманов през 1895 г. За любовта на Вазов към Пелагия загатват и няколко от лиричните стихотворения, които той написва тогава в Хисар.
Ето едно от тях:
„Кат приказваш нежно, гласът ти хармоничен
на някаква си песен от раят е приличен,
високият ти стан
е горд, красив и строен, кат брезата планинска
и твоят поглед сини, в мечтателност богинска
неволно предизвиква ил песен, ил метан.”
От записките на проф. Иван Шишманов, пред когото Вазов разкрива някои от интимните си преживявания, научаваме каква е била по-нататъшната история на Пелагия. Тя заминава за Русия заедно с мъжа си, руския полковник (казвал се е Арбузов). Подир години, когато той умира, тя е вече 40-годишна жена и получава голяма пенсия за починалия си съпруг.
