Любимият на поколения българи артист Георги Парцалев си отиде от този свят твърде рано – само на 64 години, на 1 октомври 1989 г. На 16 юни гениалният комик щеше да стане на 101 години, ако животът бе отредил друго. Така или иначе той продължава да живее в сърцата и спомените ни с вечната си усмивка, закачливите искри в очите и естествения начин, по който пресъздава житието и ролите си.
Приживе актьорът е споделял смешна случка със сестра му Сийка, която била архитект по професия. „Като бяхме деца, тя често ми натякваше, че съм грозен. Веднъж обаче двамата вървяхме по една улица в град Левски (бел. ред. –родното им място) и ни срещат нейни познати. Един от тях каза: „Това ли е брат ти, Сийке? Много си приличате...“. Върнахме се вкъщи, сестра ми се огледа в огледалото и въздъхна: „Абе, знаеш ли, Жоро, ти не си толкова грозен...“. От този ден сестра ми започна да ме харесва“, разказвал е актьорът и сякаш чуваме смеха му при тези думи.
С характерния си самоироничен поглед над нещата Парцалев е споделял и други лични подробности. „Родил съм се и съм живял горе-долу добре, защото бях на родителска издръжка. Бай Иван Парцалев – баща ми, де, е голям добряк и не ми се сърдеше, че му харча парите. Един мерак имаше – да стана доктор. Ей така, вика – искам доктор да те видя с бяла престилка, пък тогава да умра. Той искаше доктор да стана, аз пък бях закърмен с театрално мляко. Разплаках публиката още като шестгодишен с ролята на Квазимодо. После и аз плаках – кака такъв бой ми удари, дето ѝ бях взел за декорация шортите, че наистина видях Парижката Света Богородица. Оттогава започна и утвърждаването ми като трагичен актьор, ама после станах комедиен… Човек не знае какво го очаква…“, щрихираше житието си незабравимият народен любимец.
В Театъра на трудовата повинност влязъл с името на смешник. А след откриването на Сатирата през 1956 г. постъпва на работа там.
Майка му го качила за пръв път на сцената, защото още не е можел да ходи. „Нали знаете, всички родители искат децата им да са най-добри, най-способни, най-талантливи, най-умни, та и мен искаха да ме изкарат такъв. Наскоро едни журналисти питаха майка – вашият син като малък имаше ли артистични способности? Мама вика – „имаше, много лъжеше… Ама аз не свързвах това с бъдещата му професия и го наказвах…“. Та, истината е, че аз наистина от малък исках да стана артист, но то пък тогава много красиви актьори имаше. То и сега има, де, ама…
Аз не бях гледал театър от малък, бях гледал филми. Може би оттам – от тези английски, френски, италиански, американски, испански филми – жените суперкрасавици, звезди, мъжете – и те красиви, да им се ненагледаш. И аз хем искам да стана артист, пък като се огледам… Не щото тогава се имах за грозен, аз после се разхубавих вече. Та, не исках това да става една празна надежда, да стана артист“, споделя приживе Георги Парцалев.
И допълва как пътят му към сцената е минал през кандидатстване за право, зъболекарство, медицина. Следва медицина няколко години, играе като самодеен артист, после в полупрофесионални театри, след това с Енчо Багаров в Театъра на трудовата повинност и назначаването му в Сатиричния театър, който актьорът считал за първата си сериозна сцена.
Ние помним и великолепните му филмови роли. За наше щастие, на зрителите, Георги Парцалев е последвал мечтата си големият му талант да грее от сцената!
Все още няма коментари