„Последният печели“ или губи? Омръзна ми 40 години кукувци милионери да са навсякъде в живота ни  

„Предаването „Последният печели“ на БНТ би трябвало да е познавателно предаване, от което човек да научи нови неща. Предаване, в което човек може да се изяви с това, което е прочел, научил, запомнил, разбрал“, пише в профила си във фейсбук Николай Милчев. И продължава:

„Дано да не е така, но усещам, че все повече и повече в съдържанието на предаването се прокрадва политика, присмиване, а на моменти и сатанизиране на социалистическите времена. Предаването „Последният печели“ заприличва на фашизоидното предаване „История БГ“, където всичко е против Русия, против Съветския съюз и против комунизма.

Засега „Последният печели“ е малко по-предпазливо образувание, в което обаче целият Изток е абсолютно игнориран, задраскан и отменен. Няма нещо, което да не е измислено в Щатите, в Англия или Европа – музика, спорт, изкуство, наука – абсолютно са се състояли само на Запад. Оттатък река Дунав са само бели мечки, които свирят на балалайки, а още по-оттатък е зловещият Китай, който само дебне да навие врата на демократичния свят.

Има нещо много тъжно в това Камен Воденичаров да води такова предаване. Каквото и да прави, както и да се усуква, в каквито и роли да се появява, лично аз ще го запомня в скечовете на „Ку-ку“ и „Каналето“, където с Тончо Токмакчиев се правеха на бачкатори. Каквото и да прави и той, и компанията около него, те винаги ще си останат кукувци милионери, които се гримираха със саждите на горящия ни живот и изпепелените ни надежди.
Особено „трогателни“ са „спомените“ на Камен Воденичаров, в които той задължително хвърля кал по бившите времена и с една много перфидна усмивка на продавач на захарен памук се опитва да се прави на обективен. Отвратително е, че включително в занимателни и познавателни предавания политиката се е намесила толкова тежко.

Ако човек не знае, че Земята не е плоска, а кръгла и че не всичко от нея се вижда веднага, ще си помисли, че светът се състои от Америка, Европа и Англия.

Това няма да доведе до нищо добро. Само се удължава агонията, след която проглеждането боли много. Тая игра в известен смисъл съм я играл и аз и ми е ясна до болка.

И наистина ми втръсна четирийсет години „Ку-ку“, „Каналето“ и „Хъшовете“ да са навсякъде в живота ни.“