Професор д-р Татяна Янчева. Родена е през 1960 г. във Варна. Завършила е СУ “Климент Охридски”, специалност психология. В момента е преподавател в Националната спортна академия “Васил Левски”. Ръководител е на катедра “Психология, педагогика и социология”. Тя е психолог на националния ни отбор по художествена гимнастика и член на Управителния съвет на федерацията. Автор е на 7 научни книги и повече от сто публикации. Като бивша състезателка от ансамбъла и от националния ни отбор тя е медалист, европейски шампион от Мадрид през 1978 г. и световен вицешампион от Базел през 1977 г., заслужил майстор на спорта. Има дъщеря и внучка.
- Професор Янчева, вие сте бивша състезателка по художествена гимнастика, а днес защо продължавате да влизате в спортната зала?
- Дълго време съм се занимавала (всъщност не съм спирала да се занимавам) с художествена гимнастика. Като състезателка съм печелила много отличия, сред които европейски шампион, ансамбъл, световен вицешампион, бронзов медалист от световно първенство.
- Вие сте бивша спортистка, бивша национална състезателка от ансамбъла по художествена гимнастика. При кого тренирахте? Докъде стигна вашата спортна кариера?
- През цялата си спортна кариера съм била състезателка на ЖСК “Спартак”, Варна. Моята лична треньорка беше Димитричка Маслева. В националния отбор започнах с Нешка Робева. По-късно ансамбълът беше поет от Златка Пърлева, с която продължих до края на спортната си кариера.
- Тогава как се подготвяхте за големите състезания? Има ли нещо по-различно от начина на подготовка днес?
- Има много общи и много различни неща в подготовката. В нашия спорт винаги е имало голяма дисциплина и отговорност. Естествено, невъзможно е подготовката да не се съобразява с времето, в което живеем. А и гимнастиката днес е много различна от някога, когато бях състезател.
- Когато вие бяхте в националния ансамбъл по художествена гимнастика, тогава работеше ли с вас психолог? От него ли се запалихте и решихте да станете и вие такъв?
- Не съм работила с психолог. Това беше доста отдавна. Тогава нямаше такава практика да се работи с психолози. Интересът ми към психологията като наука дойде впоследствие.
- От дългогодишната ви работа с нашите състезателки по художествена гимнастика вероятно сте разбрали каква е тайната, защо нашите състезателки винаги стигат до върха и показват изключително майсторство в спорта? Само преди дни националният ни отбор спечели отново Гран при в Москва.
- Имаше период, в който позагубихме позиции и на всички ни беше много тежко. Но ние имаме нещо безценно - българската школа и традиции. Когато се опрем на нея и работим като истински екип, когато поставим успехите на нашия спорт над личните емоции и страсти, работим така, както знаем и сме заедно, логично идват и добрите резултати.
- Ние сме малка държава, това, че успяват нашите момичета да са първенци в сравнение с други големи нации, на какво се дължи? В Москва излязохме дори преди рускините и грабнахме златото. Има ли нещо общо с националните черти на българина?
- Естествено, че има. Освен всичко останало, което ни отличава, ние работим с огромен ентусиазъм. Без да обичаш истински това, което правиш, да влагаш не само усилия, но и истинска страст, трудно би постигнал успехи в нашите условия.
- Как тренирате издръжливостта им? Да не се огънат пред психологическото напрежение. Успявате ли да ги направите устойчиви и силни преди и по време на големи състезания?
- Явно сме успели, щом стигнаха до върха. През цялата година нашият отбор беше най-стабилният. Но това е резултат на много сериозна работа във всички направления. Спортният резултат е комплексен. Който и от нас да не си свърши работата на нужното ниво, страда отборът като цяло и резултатът не е такъв, какъвто би могъл да бъде.
- Вероятно част от техните медали и награди се дължи и на вас, на вашата работа. Как се изгражда самочувствие на голям спортист от международна величина?
- Самочувствието наистина се изгражда и това е продължителен процес. Спортът изисква изява, да се научиш да показваш най-доброто от себе си в точния момент, на точното място, в точното време. А в нашия спорт, в който имаме и много силно изразена експресивност, самочувствието е задължително. Не можеш да бъдеш голям спортист, ако си смачкан като човек.
Много важно е да се развива в състезателите вътрешната увереност, че имат нужния потенциал и ако вложат необходимите усилия, могат да постигнат желаните резултати. Неслучайно спортната увереност се разглежда като основен фактор за успеха в спорта.
- Преди се занимавахте освен с нашите състезателки, също и с футболисти от “Левски”. С тях как работихте?
- Приключих с ПФК “Левски”преди три години. Работата там беше много по-различна и това е естествено. Двата спорта са много различни и изискват различни психични качества, средата е различна и тя налага различни стандарти.
- Имаме страхотна школа по художествена гимнастика, вече изградила дългогодишни традиции. На какво се дължи това - на хората педагози, на състезателките, на треньорите? На кого още?
- На всички заедно. Затова е школа. Ние имаме много добри треньори, специалисти на различни нива. Нашите момичета са изключително отговорни и всеотдайни. Когато прибавим традициите и високите стандарти в работата, ентусиазма на всички, нещата се получават.
- Как се работи например с Нешка Робева, с Илиана Раева? Екипът е много важно нещо, но индивидуалният подход също е решаващ?
- Без големи личности в спорта той би се обезличил. Може би това е най-ценният капитал на нашия спорт.
- Като психолог кажете как българинът може да придобие борбеността, хъса, желанието да успява, за да се измъкнем от дълго продължилата криза в обществото?
- Винаги съм мислила, че най-ценното в спорта е, че се научаваш да работиш истински и да уважаваш и цениш труда на другите. Може би, ако повече българи го правят, за всички ще бъде по-добре.
- Какво е вашето семейство?
- Имам една дъщеря и прекрасна внучка.
Лия ЛЕКОВА
Проф. д-р Татяна Янчева: Без да влагаш истинска страст, трудно би постигнал успехи
В художествената гимнастика винаги е имало дисциплина и отговорност, казва психоложката
0 коментара
Все още няма коментари