Животът ми изглежда като пустиня, през която вървя сам отчаян и захвърлян 

Поетът Недялко Чалъков е роден на 12 август 1940 г. в с. Алеково, Великотърновска област. Завършил е средно образование в родното си село, българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работил е в Габрово като строител, пощенски раздавач, служител в Априловската гимназия.
Пише стихове от студентските си години и публикува в регионални и централни литературни издания. Печели национални конкурси. Представян е по БНР и БНТ. Бил е учител в Исперих и директор на училища във Великотърновския край. Преподавал е телевизионна журналистика във Великотърновския университет. Дългогодишен журналист, завеждащ отдел „Култура” в в. „Септемврийско слово” - Михайловград и председател на Окръжния клуб на Младата художествено-творческа интелигенция.
От 1980 до 1993 г. е редактор в БНТ - Телевизионно студио Велико Търново. Автор на десетки документални филми с историческа тематика, фолклор, поезия, публицистика. Бил е главен редактор на в. „Неделник” - седмично издание за общество, бизнес и култура; на списание „Басейн на Янтра” - за екология и хуманизъм. Участва в алманаси, списания, антологии и литературни сборници. Негови стихове са преведени на руски, румънски, украински, казахски, македонски и сръбски езици.
Автор е на  много книги, съставител и участник на поетични антологии. Носител на литературната награда „Златно дунавско перо” от Националния поетичен конкурс „Свищовски лозници” за цялостен принос в културното развитие на град Свищов. През 2012 година печели международни конкурси, включен е в две сръбски антологии на световната поезия, издания на Белград и Кикинда.
Член е на Съюза на българските писатели.
Господин Чалъков, вашият творчески път е свързан със Северозападна България. Връщате ли се в спомените си от онези години?
- Много благодаря за интересния въпрос. Част от моя живот премина по пътищата на този край на родината. И радостното е, че си спомням повечето хубави неща. Тук може да се каже, че израснах като журналист. Помогнаха ми вестниците „Народна трибуна” в Лом и „Септемврийско слово” в Михайловград, където успях да работя с добри журналисти и приятели. Никога няма да забравя поетичните вечери в Клуба на дейците на културата в Михайловград и не само там, които бяха изпълнени с красота и нежност, с много любов и всеотдайност. Може би сега си давам сметка какво съм имал и какво съм загубил.
А има ли нещо, което бихте искали да забравите и никога да не си спомняте за него?
- Жалкото е, че настъпиха много трудни времена. И сега пред очите ми е Дунава с онези буйни води, които ми напомнят за древността и настоящето, за любовта и поезията. И надявам се някой ден да напиша най-хубавите си стихове за дунавските залези и изгреви, за младостта си край Огоста, и за всичко, което съм преживял... За съжаление животът ми сега изглежда като пустиня, през която вървя сам, отчаян и захвърлян от айсбергите на времето.
През август навършихте юбилей, който надявам се ви окриля?
- Ооо, да и то най-вече защото за мен си спомниха приятелите. Много поздравления получих, но най ме радва безценната оценка, която ми даде председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.
А какъв е животът на поета Недялко Чалъков днес?
- Ох, не питай! Той е такъв, какъвто е на всеки провинциален интелектуалец. Бях една година на борсата. И още една - безработен, без пенсия, събирайки жълтите стотинки за хляб. Двадесет месеца не бях се осигурявал във вестника, който издавах. И... те потънаха в бездната. Откупих си времето, докато бях студент във Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий”, за което платих 406 лева. Годините не ми достигаха, за да направя предвидените 99 точки за пенсиониране. Каква ирония на съдбата?
След толкова години поетичен труд най-после успях да издам стихосбирката си „Върху жарава стъпвам”. Издадох и другата си книга „Колоси на българската култура”. Бях се отчаял, защото нямам средства да я издам, но вярвах, че при добри времена това ще стане и… наистина стана. С нея надявам се да съм направил добро впечатление сред културната общественост.
Юлий ЙОРДАНОВ