Защо жените избират женени любовници!  

В миналото те са били гейши, куртизанки, жрици на съблазняването и акробатки в любовното изкуство или пък обикновени слугини, чиито любовни услуги господарите смятали за нещо, което се разбира от само себе си. С времето обаче ролята на любовницата значително се променила и като че ли не за добро. Жената в сянка винаги и непременно е била ощетявана. Мъжът, на когото е посветила живота си, идвал при нея, когато имал нужда от нежност, секс, любов и разбиране без задръжки. Баналният израз, че жена му не го разбирала, на практика той осъществявал, като 

изтърсвал като в чувал всичките си служебни и семейни проблеми върху любовницата си.

Тя трябвало да го слуша, да го разбира, да се усмихва, да разтрива уморения му гръб, да го забавлява в леглото и извън него и вечно да чака. През празниците той винаги бил на друго място. Знае се къде - със семейството си. Но тя трябвало да разбира това и да не се оплаква, защото е приела тази връзка, знаейки, че любимият й е трайно обвързан. Наистина в сърцето си криела тиха надежда, че един прекрасен ден той ще изпълни обещанието си (дадено вероятно в леглото) и ще се разведе. Но този ден все не идвал…



Напоследък ролята на любовницата значително се промени. След обширно изследване авторитетното американско списание “Нюзуик” стигна до извода, че

за жените на възраст между 30 и 40 години има по-голяма опасност да бъдат убити от терорист, 

отколкото да си намерят симпатичен, интересен и интелигентен неженен или разведен мъж, за когото да се омъжат. Затова днешните жени предпочитат да останат сами, печелят, грижат се за себе си и са напълно самостоятелни, еманципирани и осигурени, а любовници си търсят сред женените мъже. И то не с надеждата, че те рано или късно ще се разведат с официалните си съпруги, а по съвсем други причини.

Първата причина е, че във 

времето на СПИН-а женените мъже са много по-сигурен избор,

защото за здравето и относителната им вярност се грижат жените им.

Втората причина е, че съвременните любовници нарочно искат да бъдат и да останат сами, необременени от брак и деца. Така им остава много повече време да се грижат за себе си и за кариерата си, а жененият мъж играе в живота им ролята на влюбен годеник, за когото никога няма да се омъжат. Не е изключено жененият любовник понякога да им носи цветя и да ги води в скъпи ресторанти на шампанско и шоколадово суфле. Официалният им съпруг вероятно би правил това съвсем рядко. Или никога. На пръв поглед такива любовни отношения изглеждат малко цинични, като че ли любовта въобще я няма.

Но според сексолозите на самотните жени не им остава нищо друго. Изборът на свободни и харесвани мъже чувствително е намалял.

“Свободните мъже с чар най-често са хомосексуалисти, а всички останали са женени”, твърдят жените.

Героинята на съвременната изневяра обикновено е свободна или разведена жена с опит и самочувствие, понякога носеща любовни травми от миналото си. Тя все пак не е съгласна да остане напълно сама и си търси партньор. При това обстоятелствата не са съвсем благоприятни за нея и тя избира женен мъж отчасти поради стеснения избор, отчасти поради факта, че жененият мъж пази най-проблемните си навици за жена си.

Изглежда, всички могат да бъдат доволни. Любовниците, защото в редките свободни моменти (тъй като става дума за жени, градящи кариера) компания им правят внимателни и нежни любовници, които не се страхуват, че ще бъдат увещавани да се разведат. Съпругите могат да бъдат доволни, че любовниците нямат намерение да им отнемат мъжете. На съпрузите пък им е добре, защото 

живеят спокойно и вкъщи, и в любовното гнездо. 

Но това все пак е само теория. Любовта, както може би сте разбрали и вие лично, не познава и не признава правила.

Според изследванията повечето жени поне веднъж в живота си са усетили какво означава да бъдеш “втора”. Започват връзката с женен мъж бързо, често необмислено, като понякога смятат, че са искали тъкмо това. Такава връзка не обременява и не води до брак, от който много съвременни жени несъзнателно се страхуват и от който бягат в духа на съвременната безотговорност и инфантилност, придобита от опита на миналите десетилетия. Но ако наистина се влюбят - искат или не искат, - положението скоро става непоносимо, ако не за друго, поне поради наранената суета да делят любимия човек с някой друг. Колкото и да се представят за налудничави неконформистки, съвременните любовници ще страдат поне малко, когато останат сами в новогодишната нощ, по време на летния отпуск или когато не могат открито да отидат с гаджето си на концерт или на театър. Следователно, погледнато от този ъгъл, изглежда, че нищо съществено не се е променило. 

Любовниците винаги си остават хора на втори план, 

без права върху този, когото обичат, живеят скрито и често са тъжни, особено когато наближава краят на седмицата, запазен за семейството. 



Някои психологически теории предупреждават, че жените, които искат всичко от живота (което включва майчинство и брак), не искат до края на живота си да бъдат любовници. Те обикновено отказват след края на една любовна връзка да се впримчат в друга от същия тип. Всички други, които от една любовна роля зашеметени се хвърлят във втора и така нататък, имат някакъв проблем, твърдят психолозите. Най-често това са жени, пред които още в детството или ранната им младост мъжкият пол е бил системно очернян. 

От майките си са чули, че “всички мъже са еднакви”, 

и така в известен смисъл предварително са се примирили с живота и са приели този своеобразен доброволен мазохизъм. Според тяхната теория в брака никога не биха били щастливи, защото мъжете са говеда и тогава е по-добре да бъдат любовници. Но това не означава, че наистина са щастливи в избора си.

Различават се от любовниците от миналите времена и по това, че неслучайно се оказват в любовната ситуация и добре осъзнават какво правят. Друг е въпросът доволни ли са напълно от избора и решението си.

В по-ново време се среща нов психологически феномен. 

Любовниците и съпругите много често стават приятелки. 



Нерядко резултатът е, че и двете обръщат гръб на мъжа. Жените са много по-толерантни от мъжете, заключават психолозите. Обикновено любовниците не ревнуват от законната съпруга на своя любовник, докато любовникът не може да се примири, че любимата му има нормални сексуални отношения с мъжа си. Чувства се измамен, без да си дава сметка, че тя е омъжена, а той е само неканен гост.

Противно на утвърденото мнение жените, които се влюбват и стават любовници на мъжете на своите приятелки, се срещат рядко. Казват, че ги спира автоцензурата на чувствата, а и това, че в интимните разговори с приятелката си научават всичките недостатъци на мъжа. Така се унищожава всяка симпатия, която би могла да бъде решаваща. Но това не е правило, защото 

има мъже и жени, които точно това ги възбужда.

Категоричен извод и морална поука от всичко това всъщност няма. Всеки трябва да избере за себе си модела на брачните и любовните си отношения. Утешителното е, че това решение все пак зависи само от нас.