Гладиолата дължи името си на мечовидната форма на листата си. Името му идва от латинското gladius - меч, gladiolus - малък меч. Гладиолите (Gladiolus) обединяват голям брой културни форми, получени в резултат на селекция.
В естествена среда гладиолата се открива предимно в тропичните и субтропичните райони на Африка, на юг от Сахара, Средиземноморието и малко от умерените райони на Европа, средна Азия. Познати са около 300 вида многогодишни тревисти растения. Те са любими цветя в много страни и се търсят като рязан цвят.
Цветоносното му стебло е високо, стройно и здраво. Не се разклонява и завършва със съцветие. На него се подреждат последователно от 10-20 цвята, като едновременно могат да цъфтят от 3-12 цвята. Всеки цвят има 2 зелени прицветника. Цветовете са фуниевидни, събрани на стъблото като клас.
Както и всички луковични растения, гладиолите изискват определени грижи, за да можем през пролетта да засадим здрави нови растения.
Грудките на гладиолите се прибират в помещението за зимуване едва когато са напълно сухи и почистени. Времето за почистване е дошло, когато старата грудка се отделя лесно от долния край на новата и обвивката издава характерен шум на сухо.
При почистването се отстранява и частта от дръжката, която е останала на грудката.
В никакъв случай не прибирайте в хранилището болните и повредени грудки заедно със здравите, защото ще ги заразят. Ако не са много наранени, съхранявайте ги в отделно помещение, за да ги използвате през следващата година. Преди това обаче трябва да ги обеззаразите.
Това става най-лесно чрез посипване с дезинфекциращо средство. То убива веднага покълващите спори. Ако грудките са вече заболели, се препоръчва мокро байцване според предписанията на производителя. След това мокрите грудки се изсушват в топло и сухо помещение.
Все още няма коментари