ОТМЪЩЕНИЕТО НА МУМИЯТА
Бъки Бомбата срина мавзолея от 4-ти път
17 години от рухването на гробницата на Георги Димитров
Фото
22 авг. 2016, 18:35
5 коментари
1660 прочитания
На 21 август 1999 г. според мераците на отявления седесар Евгений Бакърджиев, вицепремиер и министър на строителството в кабинета на Иван Костов, трябва да падне и последният комунистически знак у нас. Нарочен за взривяване с „ювелирна акция“ е мавзолеят на антифашист №1 – Георги Димитров.
„Зловещата гробница в центъра на София трябва да бъде срината заедно с омразния тоталитаризъм, чийто символ е тя”, гласи политическо комюнике, спуснато от синята централа на “Раковски” 134.
За ръководител на акцията е определен лично Евгений Бакърджиев, познат до този момент като Валяка. След „ювелирната” акция по гътването на мавзолея той прибавя още един прякор към колекцията си – Бъки Бомбата.
Взривните работи са поверени на частна фирма с гръмкото име „Експлозив Прогрес”. Тя не иска пари, а е готова да хвърли монумента във въздуха по… идейни подбуди. Първоначално са заложени около 300 кг амонит. Два взрива проехтяват на 21 август 1999 г., събота, от което мавзолеят само се килва, но не рухва. Чак след още три взрива и повече от 1 тон експлозиви мавзолеят все пак рухва на 27 август.
СТРОЕЖЪТ
Изграждането на монумента започва на 10 юли 1949 г. Изминали са само осем дни от кончината на „вожда и учителя на българския народ”. Шест дни по-късно балсамираното тяло на Георги Димитров тържествено е положено в бетонния саркофаг.
ПРЕКЛОНЕНИЕ
Всенародната „обич и признателност” извива километрични опашки години наред. Когато през 1990 г. се разчува, че балсамираното тяло ще бъде изнесено от мавзолея, се формират опълчения, които да го бранят.
ВЗРИВЯВАНЕТО
Подготовката и взривяването на мавзолея отнема много време и нерви. Рухването се случва чак след четвъртото зареждане с амонит.
ХОРАТА
Народът на социалистическа България с удоволствие се разхождаше по жълтите павета пред мавзолея и демонстрираше благополучие с червени москвичи, а манифестациите бяха задължителна част от осъзнаването на политическия строй.
ТРИБУНАТА
Висшите партийни и държавни ръководители, воглаве с Тодор Живков и Станко Тодоров, се изкатерваха на трибуната на мавзолея, откъдето приветстваха възторжените колони на трудовия народ за празници като 9 септември и 1 май.
КОЛОНИТЕ
В точещите се пред мавзолея колони имаше армейски части и военна техника. Дори мобилните комплекси „Катюша“.
СТРАЖА
Гвардейци стояха на денонощна стража пред дверите към мумията на Димитров. Поддържането на перфектна чистота беше работа на щатни хигиенистки.
МУМИЯТА
За доброто състояние на мумията се грижеше специален екип от учени. В експозиционната зала и в камерата за съхранение се поддържаше строг температурен режим. Имаше и асансьор.
АНТИКОМУНИСТЪТ
Едва ли някой още помни Евгений Бакърджиев като вицепремиер и строителен министър. Фолклорът обаче никога няма да забрави подвизите на Бъки Бомбата.
ВОЖДЪТ
Георги Димитров ще остане в историята като антифашист №1 с блестящата си защита по време на Лайпцигския процес.
ВНАСЯНЕТО
Саркофагът с тялото е внесен на ръце. Сред крепящите ковчега са маршал Ворошилов и Вълко Червенков.
„Зловещата гробница в центъра на София трябва да бъде срината заедно с омразния тоталитаризъм, чийто символ е тя”, гласи политическо комюнике, спуснато от синята централа на “Раковски” 134.
За ръководител на акцията е определен лично Евгений Бакърджиев, познат до този момент като Валяка. След „ювелирната” акция по гътването на мавзолея той прибавя още един прякор към колекцията си – Бъки Бомбата.
Взривните работи са поверени на частна фирма с гръмкото име „Експлозив Прогрес”. Тя не иска пари, а е готова да хвърли монумента във въздуха по… идейни подбуди. Първоначално са заложени около 300 кг амонит. Два взрива проехтяват на 21 август 1999 г., събота, от което мавзолеят само се килва, но не рухва. Чак след още три взрива и повече от 1 тон експлозиви мавзолеят все пак рухва на 27 август.
СТРОЕЖЪТ
Изграждането на монумента започва на 10 юли 1949 г. Изминали са само осем дни от кончината на „вожда и учителя на българския народ”. Шест дни по-късно балсамираното тяло на Георги Димитров тържествено е положено в бетонния саркофаг.
ПРЕКЛОНЕНИЕ
Всенародната „обич и признателност” извива километрични опашки години наред. Когато през 1990 г. се разчува, че балсамираното тяло ще бъде изнесено от мавзолея, се формират опълчения, които да го бранят.
ВЗРИВЯВАНЕТО
Подготовката и взривяването на мавзолея отнема много време и нерви. Рухването се случва чак след четвъртото зареждане с амонит.
ХОРАТА
Народът на социалистическа България с удоволствие се разхождаше по жълтите павета пред мавзолея и демонстрираше благополучие с червени москвичи, а манифестациите бяха задължителна част от осъзнаването на политическия строй.
ТРИБУНАТА
Висшите партийни и държавни ръководители, воглаве с Тодор Живков и Станко Тодоров, се изкатерваха на трибуната на мавзолея, откъдето приветстваха възторжените колони на трудовия народ за празници като 9 септември и 1 май.
КОЛОНИТЕ
В точещите се пред мавзолея колони имаше армейски части и военна техника. Дори мобилните комплекси „Катюша“.
СТРАЖА
Гвардейци стояха на денонощна стража пред дверите към мумията на Димитров. Поддържането на перфектна чистота беше работа на щатни хигиенистки.
МУМИЯТА
За доброто състояние на мумията се грижеше специален екип от учени. В експозиционната зала и в камерата за съхранение се поддържаше строг температурен режим. Имаше и асансьор.
АНТИКОМУНИСТЪТ
Едва ли някой още помни Евгений Бакърджиев като вицепремиер и строителен министър. Фолклорът обаче никога няма да забрави подвизите на Бъки Бомбата.
ВОЖДЪТ
Георги Димитров ще остане в историята като антифашист №1 с блестящата си защита по време на Лайпцигския процес.
ВНАСЯНЕТО
Саркофагът с тялото е внесен на ръце. Сред крепящите ковчега са маршал Ворошилов и Вълко Червенков.
