Вече свикнахме с нарицанието Северозападнала България, с което се осъществява отдавнашната мечта на някои антибългарски родоотстъпници. Тяхната цел беше да превърнат този бунтовен, революционен и процъфтяващ край в изостанал, като го задушиха икономически, културно и политически.
За кратко време Стамболийски проведе редица реформи в полза на бедните селяни против едрия капитал, банкерите и експлоататорите. Увеличени бяха изкупните цени на селскостопанските стоки, оземлени бяха безимотните селяни. Но всичко беше за кратко време. Правителството беше свалено през юни 1923 г., а Стамболийски зверски убит. По-късно през месец септември беше обявено Септемврийското въстание - първо в Мъглиж, Стара и Нова Загора, но най-масов характер придоби в Северозападна България. Въстанаха повече от 20 хиляди селяни, които воюваха срещу царската армия. Въпреки тежките удари върху революционните сили съпротивата срещу хитлерофашизма не спря. През периода 1941-1944 г. се разрасна партизанско движение с главнокомандващ Христо Михайлов от Монтана, а началник-щаб - Благой Иванов от с. Бутан, Врачанско.
В Северозападна България се родиха и твориха редица писатели и поети антифашисти: Орлин Василев, Стоян Даскалов, Ангел Тодоров, Йордан Радичков, Йосиф Петров и др. На 9 септември 1944 г. беше отворена нова светла страница. Завърнаха се от СССР Георги Дамянов, Иван Михайлов, Замфир Попов, Петър Панчевски, Цола Драгойчева и заеха важни места в правителството на ОФ и БКП. Построиха се редица заводи, комбинати и промишлени предприятия. Във Враца беше построен торов и циментов комбинат, във Видин - “Видахим”. Построи се и АЕЦ “Козлодуй” - най-голямата атомна централа на Балканския полуостров.
Създаде се модерно кооперативно земеделие, Северозападна България се развиваше успешно. Бяха построени болници, санаториуми, родилни домове, детски ясли. В областта на културата бяха открити читалища, театри и киносалони. Така за 45 години Северозападна България се превърна в напреднал индустриален край, с успешно развитие на здравеопазване, просвета и култура. Но всичко това беше до 1989 г. Започна закриването на училища, детски градини, болници. Хиляди работници останаха без работа и заминаха за чужбина, за да търсят спасение. Така този процъфтяващ край се превърна в изоставен и вече се нарича Северозападнала България. Позор!
Симеон Симеонов БАЛЕВСКИ,
с. Зараево, общ. Попово, обл. Търговище
Северозападна(ла) България - защо?!
До 1989 г. това беше индустриален край, с успешно развитие на здравеопазване, просвета и култура...
0 коментара
Все още няма коментари