Внучката на строителя на Шипка издъхна в мизерия  

Внучката на Пеньо Атанасов-Бомбето, строителя на Паметника на свободата на връх Шипка, е издъхнала от тежка форма на рак в бедност и мизерия. Стефка е починала в Пловдив, където живееше, а от своя дядо наследява единствено гордостта и спомените, не и финансови облаги, с които да преживява достойно. Последните ѝ дни минали в адски мъки и на ръба на оцеляването, разказват нейни познати.

Нейният дядо Пеньо Атанасов Колев, известен повече с прякора си Бомбето заради меката шапка, която не свалял никога от главата си, остава в историята като третия поред предприемач, който се захваща със строежа на Шипка, защото онези, приели преди него, се отказват, прогонени от суровите условия в планината.

Началото обаче е трудно – Пеньо Бомбето събира работници от село Шипка и каменоделци от Дряново, но след като виждат колко е трудно, те веднага го изоставят. Строителят не се отказва и наема 14 каменоделци от Габрово, на които плаща предварително и те му се отплащат с усърдна работа. За нуждите на строежа са закупени две биволски коли от Севлиево, които пренасят тежките камъни. Точно когато работата потръгва, се появява още една трудност – пясъкът, който е каран от Мъглиж и Енина, не достига. За щастие в близост до върха се намира подходящ материал и така проблемът е решен.

Не липсват и куриози – в един момент чертежите за строежа биват изядени от едно магаре, което оставя само изображението на бронзовия лъв. В друга ситуация пък мечка подгонва работниците, които се затварят в землянка и тъй като вратата се отваря само навън, им се разминава само с уплахата. След тригодишна упорита работа паметникът е готов и на 26 август 1934 г. става тържественото му откриване. На него присъстват цар Борис III и министър-председателят Кимон Георгиев.Държат се прочувствени речи, а архитект Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев получават държавни отличия. Никой не споменава името на Пеньо Атанасов Колев, който дори не е поканен на церемонията. Обиден, той години наред не се качва до Паметника на свободата, изградил със собствените си ръце.

„Учила съм се на скромност от дядо, той работи, докато навърши 80 години. Навремето искали да му дарят апартамент във Варна, но той отказал. Умря в Попово в къщата, където майка ми живееше под наем. С баба напуснаха къщичката си в Дралфа, защото някой вече трябваше да ги гледа. А беше тачен и след 9 септември 1944 г. – той например е строил Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София и дори къщата на Тодор Живков на улица „Оборище“. Властта му присъди и званието „заслужил строител“, като земляци и адаши се имаха и с Пенчо Кубадински“, разказа внучката му Стефка в единственото си интервю.

Къщата на дядо Пеньо в родната му Дралфа отдавна е продадена, но за бившия ѝ стопанин днес напомня паметна плоча върху нея, поставена от Община Търговище. Община Попово също възнамеряваше да сложи плоча на къщата, където е живял в последните си години строителят на Паметника на свободата. Тя е запазена и досега на ул. „Пирин“ 16 в малкото градче. Пеньо Атанасов-Бомбето умира на 9 юни 1987 г. – точно седмица, след като навършва 85 години, и отнася в гроба мъката си, че не бил поканен официално на церемонията по откриването и освещаването на паметника. Внучката му също отишла един-единствен път на върха, преди да загуби битката с рака.