Верка Сидерова стана от инвалидната количка  

На прага на своя 96-и рожден ден Добруджанският славей Верка Сидерова е успяла да се възстанови след тежко счупване на крака. Миналата година народната певица паднала в дома си фатално и се потрошила. Наложило се, докато се възстанови напълно, да се придвижва изцяло с инвалидна количка. Сидерова обаче проявила воля и упоритост и отново е на крака.

Въпреки това дълголетната Верка не е загубила присъствие на духа и кондиция и се гордее, че умът ѝ е като бръснач, макар да е подгонила век живот. Тя почти не излиза от скромния си софийски апартамент и живее бедно, но не се оплаква, защото десетки хора ѝ пращали храна, подаръци, провизии с повод и без повод, след като преди време се разбра, че пенсията ѝ е жълти стотинки.
„Да, много ми е малка пенсията, не искам да се оплаквам, не обичам. Но много се радвам, че влязох в тези допълнителни списъци за повече пари, които раздава Министерството на културата“, споделя изпълнителката на култовите народни песни „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Изгряла е месечинка“ и „Росен, Росен, зелен Росен“. Въпреки че е гастролирала на едни от най-големите сцени в света, като зала „Чайковски“ в Москва, „Роял Албърт Хол“ в Лондон, пенсията ѝ дълги години бе мизерните 200 лева. Верка не помнела откога не е пускала парно в дома си, но се радвала поне, че имала какво да сложи на масата. „Наистина ми е неудобно от хората, които идват при мен и ми носят я брашно, я олио, някакви плодове. Но това е...“, споделя световноизвестната певица.

Другата голяма болка на фолклорната звезда е самотата. Тя от дълги години е разведена със своя бивш мъж Цоньо Димитров – летец в бившата авиобаза в Балчик, от когото има син Димитър. Верка не обича да говори за съпруга си и нарича съвместния им живот „черни страници“. Синът им е наследил нейния талант, но бързо се отказал от музиката. Гласът на Сидерова обаче се предал по наследство и към нейната правнучка Яна, която може и да я надмине.
96-годишната певица не крие, че понякога ѝ минавали черни мисли през главата. Не се страхувала от края на земния си път. Имала едно желание – когато „замлъкнела“ завинаги, да я върнат в любимата ѝ Добруджа.