Соцът срещу прехода: Какво спечелихме и какво загубихме   

Какво и колко спечелихме за всичките тези години демокрация. Напред ли вървим, или дърпаме назад. Факт е, че го няма ентусиазЪма на дирижираните манифестации, с който цели 45 години празнувахме друга „светла” дата - 9 септември 1944 г. Но го няма вече усещането, че 10 ноември е празник. Страната ни е най-бедната в ЕС. Но все пак е в световния клуб на богатите и напреднали страни.

Нека се опрем на спомените на един ръководител, който въпреки че е от буржоазно потекло е издигнат на времето от Живков до член на ЦК на БКП и председател на Българската индустриална стопанска асоциация /БИСА/. Постовете, които е заемал, му дават достъп до знанието за цялата индустрия на България. Името му е Иван Пехливанов, роден на 26 юни 1926 г.

„През 1961 г. поех ръководството на института „Машелектропроект“. В следващите 12 г. бяха проектирани и построени над 700 завода – за машиностроене, електронна и изчислителна техника, за военнопромишления комплекс. Сред тях бяха заводът за електрокари в София, за полупроводници и за автобусите „Чавдар“ в Ботевград, корабостроителния завод във Варна и редица други. Това бе част от индустриалната революция в България през втората половина на XX век.

Ние монтирахме „Рено“ и „Фиат“ в края на 60-те – общо близо 10 000 автомобила. Тогава в Съветския съюз се взе решението за производството на „Лада“. Ние се включихме в изработването на десет възела. Нашите политици решиха, че щяло да ни дойде много да произвеждаме и „Рено“ и „Фиат“. Спряха ги. Според мен бе грешка.

... От 1980 до 1987 г. с помощта на БИСА в България са създадени 514 малки и средни предприятия с инвестиции от 432 милиона лева, с което са открити 70 000 работни места. Печалбата им е за милиарди. Сред стоките, които произвеждат, са френско сирене „Бри“, маратонки „Ромика“, „Пума“, „Адидас“, маргарин „Калиакра“, и др.

А собствеността на кооперациите. Какво стана с нея? – Аз оставих собственост за четири милиарда лева – 30 200 търговски обекта и хранителни заведения, хлебозаводи, всички предприятия за безалкохолни напитки и др. Всичко бе разграбено зад завесата...”
Преди 1989 г. средното и висшето образование, а също и здравеопазването бяха безплатни, почти безплатни летувания на море и планина, хранителните продукти и транспорт – за стотинки…и т.н.

Други факти

Стопански химически комбинат в Стара Загора. Води началото си от Азотноторовия завод. Строен 1959-1963; преименуван 1976. Изнася амониева селитра за Мароко, Тунис, Гърция, Ливан. Амониев сулфат за Турция, Италия и Гърция. Капролактам изнася за Италия, Швейцария и Гърция. През 1976 г. включва в състава си фабрика "Барит".
Стопански химически комбинат във Видин. Създаден 1964 г. като Обединени химически заводи - включва Завод за пневматични гуми; Завод за полиамидни влакна; Ремонтно механичен завод; ТЕЦ - Видин и завода в Кула.

Стопански химически комбинат във Враца. Амонячно производство, карбамидно производство, азотно-кислороден цех и ТЕЦ. Официално открит 1968 г. Преименуван през 1987 г.
Комбинат за трикотажни облекла в София "Пролетарий". В състава на Стопански комбинат "Руен" София. 1947 се създава и модернизира няколко пъти. Към Комбината се създават изнесени цехове в Златица, в Копривщица, в Перник.

Минусите
Еднопартийна система и нейната диктатура, липсата на свобода на личността, тотално налагане на идеологията на сталинизма.

Живеехме зад „желязната завеса”, без право за пътуваме свободно по света.
За жигула или лада, както и за апартамент, цветен телевизор и прокарване на телефон се чакаше с години...

- Социализмът произвеждаше дефицити на всякакви стоки - леща, боб, тоалетна хартия, дамски превръзки, дезодорант, кафе, банани, портокали, вносни битови уреди, обувки, платове, мебели. Навремето имаше само няколко вида хляб - типов, добруджа и бял, два вида кисело мляко - краве и овче, два вида кашкавал - "Балкан" и "Витоша", четири вида салам - "Камчия", хамбургски, телешки и шпеков. Луканката и суджукът бяха кът. (Но всички бяха истински. Както и чушките, доматите и цялата палитра зарзавати и плодове с автентичен български вкус).

Плюсовете и минусите в последния четвърт век

Днес всеки може да си купи западна кола, но съотношението на новите към тези втора ръка е 1:10. Свободен е и пазарът на жилища. Има не само всякакви марки западни телевизори, но и компютри, мобилни телефони и бърз интернет.

Делът на разходите за храна в общите разходи на домакинствата намалява от 38,1% през 1989 г. на 33,2%. Намалението на разходите за храна е за сметка на увеличените разходи за енергия, транспорт, съобщения и здравеопазване.

След четвърт век преход гледаме над 300 тв канала, а съветска телевизия, която беше задължителна в петък - сега само по личен избор.

По време на социализма имаше само един гигантски "мол" - ЦУМ. Днес във всички големи градове моловете са по няколко, а няколко чуждестранни търговски вериги се размножиха - "Лидл", "Карфур", "Метро", "Била" и т.н.

- Имаме свободата да пътуваме по цял свят, да критикуваме властта и да протестираме срещу нея, да правим частен бизнес, да създадем партия, да гледаме и слушаме много медии, да се обличаме и изглеждаме както искаме, да бъдем различни във всякакъв аспект.
- Можете да си купите десетки разновидности на карловската и панагюрската луканка, салами, кренвирши, сирена, кашкавали от внос и наши. (Но постоянно им броим Е-тата и недотам здравословните примеси от соя и растителни мазнини).
Днес българинът плаща за здравни услуги и за образование на децата си.

Ако погледнем какво се случи с качеството на живот, равносметката е противоречива

- Разходите за жилище и енергия за битови нужди са нараснали от 7,4% на 14,2%. Разходите за транспорт и съобщения се покачват от 7,3% на 11,1%. Разходите за здравеопазване нарастват от 2,2% на 10%. За изминалия период броят на заетите лица в българската икономика намаля с 33% от 4 милиона 365 хиляди на 2 милиона 935 хиляди.

- Богатите демонстрират открито, че са такива, а бедността и социалните неравенства са факт
- Билетчето за транспорт от 4 и 6 ст. преди 10 ноември, днес струва 1 лев, но има метро. Големите градове са задръстени от автомобили, за които паркингите не достигат.

- Според анализатори не е построена нито една голяма значима обществена сграда освен “Арена Армеец” в столицата. За сметка на това бясното строителство на стотици бетонни хотели по морето погреба красотата на Българското Черноморие.