Парното прецака и Нешка Робева    

Нешка Робева се ожали, че е сред множеството жертви на „Топлофикация“ през тазгодишния отоплителен сезон. Легендата на българската художeствена гимнастика сподели, че е била принудена да плаща задължения ежемесечно, въпреки че в столичното ѝ жилище не е потребявала абсолютно никаква топлинна енергия през цялата зима. Радиаторите ѝ били изключени във всички помещения, тъй като тя отдавна вече не живее в София, а във вилата си в село Трудовец.

„Всеки месец плащах за парно близо по 70 лв. Обясниха ми, че сумата се начислява заради общите части на сградата, но въпреки това не разбирам защо плащам толкова много, при условие че в апартамента не живее никой, парното не работи и не се използва топла вода“, възмущава се Робева. Високите сметки бяха една от причините тя да реши да се премести на село, където се топли с камина на пелети. Преди години ѝ се налагало да плаща по няколкостотин лева за парно, въпреки че държала температура в апартамента си не повече от 16 градуса. „Не е редно държавата да печели от хората, принуждавайки ги да плащат огромни сметки, за да се стоплят“, заключава Робева.

Тя признава, че не разчита само на пенсията си, за да посреща разходите и нуждите си, но все пак с годините се е научила да прави икономии. Най-вече пестяла от ток и следяла лампите из дома ѝ да не работят напразно. „Аз съм дисциплиниран човек, мога и с повече, и с много малко. Немотията не ме плаши, защото съм я преживяла в детството“, споделя треньор №1 в художествената гимнастика.

В село Трудовец трапезата ѝ винаги е отрупана, защото отглежда в двора си изобилие от плодове и зеленчуци, но голямата ѝ страст са цветята. От тази пролет Нешка се похвали, че вече има и парник в градината си, за да не се притеснява от капризите на природата. Нейна близка приятелка ѝ съдействала да направят ремонт на вилата, както и да поставят оранжерия в градината.

Допреди Ковид-19 да преобърне живота ни, Нешка ходела в село Трудовец само през лятото или уикендите. В карантината обаче се заселила там заедно с внучката и племенниците си, а когато всичко се върнало постарому, решила изобщо повече да не се завръща в София, освен по работа. От ранна пролет до късна есен тя затваря буркани с провизии, голяма част от които раздава на по-бедните хора из селото. Всички там я уважават и ценят и винаги са насреща да ѝ помогнат с работата.