Отиде си последният жив син на Гриша Филипов, който вярваше в извънземните  

Отиде си последният жив син на покойния министър-председател Гриша Филипов – проф. Лъчезар Филипов. Той бе известен роден астрофизик и учен, а в последните години се бе посветил изцяло на изучаването на извънземните, в чието съществуване вярваше безпрекословно.
Миналата година проф. Филипов се похвали, че е успял да пребори рака с помощта на китайска гъба. Преминал три успешни операции, а диагнозата му поставили през 2018 г. Здравословният му проблем се отключил от стрес покрай отказа на колегите му в БАН да му присъдят титлата професор. От 1990 г. той е последният жив академик на Международната астронавтическа федерация.

Лъчезар Филипов завършва астрофизика в СССР. От 1982 г. работи в Инситута за космически изследвания. Професорът бе избран за научен секретар на новосформирания Световен консорциум за връзки с извънземните. Учредителното събрание е направено в Москва от представители на девет държави, сред които Русия, Китай, САЩ, Бразилия, Аржентина и Унгария.
Проф. Филипов бе един от родните учени, които твърдо вярват в съществуването на извънземни. Нещо повече – той бе сигурен, че те се разхождат между нас. Астрофизикът се бе прeвърнал в единствен доверен човек и спасение за българи, които твърдят, че са се срещали с неидентифицирани летящи обекти и създания от други цивилизации.
Освен за извънземните проф. Филипов бе откровен в размислите си на глас и за миналото, свързано с легендарния му баща Гриша Филипов – министър-председателя от 80-те години на миналия век.
„Сянката на баща ми никога не ми е пречила, защото аз никога не съм я ползвал. Покойните ми братя го направиха, но това им изяде главите. Преди да влезе в затвора и да бъде осъден на смърт, баща ми е бил физик. След 9 септември са му казали: „На нас не ни трябват даскали“, и той станал икономист. От него наследих любовта си към физиката и астрономията.

Винаги сме говорили открито за всичко. Татко винаги е смятал, че съветският вариант на
социализъм в България е много гнила история, и цял живот се съпротивляваше срещу това нещо. Като министър-председател през 1980-1986 г. се опита да въведе китайски и германски вариант, т. е. да отвори частната инициатива у нас. Мен предпазваше от обществена дейност – казваше, че това е разход на енергия. Баща ми казваше, че за да върви обществото, трябва да се направи обединение между двете идеи на капитализъм и социализъм“, разказваше Лъчезар Филипов.

През годините той не беше в добри отношения с другите му двама братя Чавдар и Орлин, които починаха преди него. Те се изпокараха след смъртта на татко им заради наследството, което той остави. „Скарахме се заради имуществото на моите родители. Един апартамент на „Московска“, 120 кв. м, и една вила на баща ми в Банкя с един декар място. Когато трябваше да се дели това имущество, братята ми бяха решили всичко да се разпродаде и да си разделим парите. След като баща ни почина, те бяха отворили предварително завещанието му. Разбрах това и когато трябваше да се узакони, аз казах, че не съм съгласен. Така завещанието загуби правна стойност и то стана само едно предсмъртно обръщение на баща ни към нас“, разказа преди време Лъчезар Филипов.

В крайна сметка той се отказал от апартамента, но държал да вземе вилата на баща си в Банкя, а брат му Чавдар му пратил вещо лице и поискал да му плати неговия дял. „През 1998 г. те продадоха този апартамент на Гена Димитрова, която не си знаеше парите, и взеха по тогавашни цени някъде около милион. И братята ми си поделиха парите“, оплака се професорът, който не взел и стотинка. После отношенията им се развалили съвсем. До сетния си дъх астрофизикът водеше и битка с племенницата си – писателката Людмила Филипова, която дори го бе заплашила със съд.